На деветия ден след Пасха, вторник от седмицата на апостол Тома, Руската църква има традиция да отбелязва Радоница - ден за помен на починалите. След Светлата седмица Църквата възстановява редовните заупокойни богослужения за нашите близки. Радоница е задушница, изпълнена с пасхална радост и надежда за възкресение - именно от думата "радост" произхожда и името на празника. Вярващите раздават за помен на починалите яйца, куличи (козунак) и др.
Руската църква полага големи усилия да изкорени наложилата се практика да се ходи на гробищата точно на Великден. Организацията за посещение на гробищата на Пасха затъмнява по мащабност организацията, съпътстваща възкресните богослужения. Тази традиция се оформя през съветския период, когато Великден в масовото съзнание е "тъжен гробищен ден". Според руските свещеници една от причините е, че гробищата в съветския период се оказват единствената "демократична територия", където на хората се позволявало да извършват някакви религиозни обряди, включително опело. Така по естествен начин религиозните чувства на хората ги отвеждат в този ден на гробищата, тъй като не е имало друг начин публично да бъде отбелязан Великден. Тази практика обаче противоречи на църковните канони, които постановяват, че възкресният ден е ден за радост, за победа над смъртта и затова помени на Великден не се извършват. Дори при смърт и погребение през този период чинът на опелото е специален, пасхален.
В руската църковна традиция се отбелязват две големи задушници, наричани "вселенски" - това са задушницата преди Неделя Месопустна, когато Църквата припомня Страшния съд, и задушницата в събота преди Петдесетница. Освен това са приели и практиката да извършват три задушници, наричани Родителски съботи - на втората, третата и четвъртата седмица от Великия пост. Местен обичай са и задушниците на Радоница - на деветия ден след Пасха, на 29 август - в деня на отсичане главата на св. Йоан Кръстител, когато се споменават загиналите воини, и още една "военна задушница" - в събота преди Димитровден (26 октомври/8 ноември). Последната е била въведена от княз Димитрий Донски през 14 век за починалите в Куликовската битка войници, но впоследствие става ден за помен на всички починали.
