Гръцките „ревнители за чистота на православието“ се разделиха преди началото на шумно рекламирания в цяла Гърция „конгрес на антиикуменистите“, който трябва да започне утре в Солун. Като главни участници в него бяха обявени поставеният под запрещение свещ. проф. Теодорос Зисис, свещ. Николаос Манолис, също от Солун, бившият монах на Великала Лавра на Атон о. Сава и завеждащият антиеретичния отдел на Пирейската митрополия свещ. Ангелос Ангелакопулос. Те трябваше да изнесат доклади на тема богословските и канонични нарушения на Събора в Крит, практиката на „ограждането“ (прекъсване на общението с местния епископ) в историята на Църквата и др. Поканени бяха гости и от други поместни църкви. Днес, броени часове преди началото на конгреса, трима от споменатите гръцки клирици (без бившия светогорски монах отец Сава) публично обявиха, че се оттеглят от участие в организирания от тях самите форум. Като причина те изтъкват „нежеланието си да участват в действия, водещи до разделение в Църквата“. Те заявяват, че ще продължат да следват „принципа на икономѝята“, а не на акривията, за който ги е вдъхновил отец Зисис, „този просветлен съвременен отец на Църквата“. „Ние няма да участваме в конгреса. В крайна сметка изглежда, че такава е волята Божия“, заявяват о. Зисис, о. Манолис, о. Ангелокопулос и о. Фотиос Везиниас. Така заявената кратка позиция не хвърля светлина върху истинските причини, довели до това решение, което на практика ще провали утрешния форум, на който се очакваше да бъде обявен за „еретичен Съборът в Крит“, а участвалите йерарси – „за еретици“.
Без съмнение зад този развой на нещата стои Пирейският митр. Серафим, който в последната година следва противоречива и безотговорна политика в Църквата, разпращайки емисари във всички поместни православни църкви да говорят в крайно агресивен дух срещу документите на Критския събор. Подведени от ожесточената реторика (срв. лозунга „съборът в Крит не е нито велик, нито свят, нито събор“, копиран и от Св. Синод БПЦ и др. подобни) немалко свещеници се почувстваха длъжни да защитят православието. В крайна сметка подобна риторика доведе до излизането в разкол на някои свещеници и дори епископи, които сега са заплашени от лишаване от сан. Пирейският митрополит обаче не може да си позволи такава стъпка и затова на този етап той заема една помирителна позиция (виж тук), защото иначе би трябввало да се лиши от Пирейската катедра. Много обикновени християни обаче останаха със смутена съвест, което доведе до развитие на зилотско съзнание, възпрепятстващо пълноценния им живот в Църквата.
