Мобилно меню

4.047619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.05 (21 Votes)

DAMASKHNOSМитрополитът на Кидония (Ханя, о-в Крит) Дамаскин предаде на епископски съд за низвержение клирика от своята епархия Панайот Митрицакис заради изпадане в схизма (разкол) и отказ да споменава по време на богослужение епархийския си митрополит. Като причина клирикът изтъква приемането на решенията на Критския всеправославен събор от страна на митр. Дамаскин, което според него било доказателство, че митрополитът му е икуменист. Интерес в случая представлява публикуването на протоколите от предварителните разговори с клирика, въз основа на които митр. Дамаскин го предава на епископски съд. Записани са аргументите на митрополита, отговорите на свещеника, както и писмено депозираната апология на отец Панайотис. Предварителните разговори са продължили шест месеца. От тези документи става ясно, че митр. Дамаскин предлага различни варианти на клирика, за да го задържи в Църквата: той е категоричен, че свещеникът не може да остане в Ханя (втория по големина град на о. Крит) и да не поменава своя епископ, което е строго забранено от църковните канони. Предлага му, ако не е в състояние да преосмисли позицията си, да се премести в друга канонична епархия, където няма да има проблем да споменава местния епископ. Отец Панайот Митрицакис иска да остане в същата епархия, но да служи като клирик на Българската църква, която отказа да участва в Критския събор. "Митрополитът ми каза, че ако това стане, ще трябва да остана там и да не се връщам обратно. Той самият нямало да позволи друг олтар в Ханя, тъй като ще стане дипломатически скандал", пише в апологията си клирикът. Изразът "друг олтар" (31-во апост. правило) показва, че свещеникът е искал да служи в Крит, но енорията му да не бъде под местния митрополит, а да бъде в юрисдикцията на БПЦ.

В писмото, с което митр. Дамаскин препраща своя клирик на епископски съд, също е отбелязано това желание на свещеника: "В края на август го извиках и отново поисках да ни съобщи какво смята да прави, след като "не намира Христос близо до нас и сме били продали вярата си". Поиска да посети изповедника си, както той каза, отец Теодор Зисис, също така поиска да отиде в България и да се върне отново тук, но вече като принадлежащ към друга Православна църква. В отговор му казах: "Гледай да намериш митрополия в Гърция, където да намериш мир и ще ти дам отпустно писмо, защото аз няма да позволя в моята епархия да служи друга Православна църква".

И на още едно място в писмото, където става ясно, че свещеникът упорства в желанието си да остане в същата епархия, но без да бъде в общение с местната църква, митр. Дамаскин казва: "Ако не сте съгласни, идете в друга църковна епархия, след като ни се подигравате, че ще отидете в друга епарихя и дори в България, а пък не отидохте!" И по-нататък митрополитът заявява: "Дадох ти последна възможност, ако останеш тук, ще проявяваш послушание и ще правиш, каквото ти казва митрополията". Свещеникът отново заявява, че смята своя митрополит за еретик. В крайна сметка той е поставен под запрещение, е записано в протокола, а от ноември е спряна и заплатата му. За изминалите два месеца той не е променил позицията си, но продължава да съблазнява хората от енорията си и да ги призовава към разкол.

Неотдавна Солунският митрополит Антим също изпрати последно предупреждение към отец Теодор Зисис и още един клирик, които изпаднаха в схизма и престанаха да споменават каноничния си митрополит, че ако не преосмислят позицията си, ще бъдат предложени за низвержение.

Коментар на Двери:

Тъжно е, че висшето ръководство на Българската църква се оказа подведено от привидно благочестивата риторика на гръцките зилоти и възприе техния стил на говорене за Светия и велик събор на Православната църква в Крит. Този начин на говорене и зилотският дух беше чужд на църковното ни ръководство преди то да реши да бойкотира Събора. След това обаче явно беше необходимо да се намери оправдание за тази радикална стъпка и така се стигна до възприемането на крайните зилотски позиции, обвиняващи Критския събор в ерес. Този дух стана доминантен в синодалните решения, след като беше допуснато външни на Св. Синод лица да пишат становищата му по тази тема. Получи се така, че всички предразположени към схизма зилоти от другите поместни църкви разпознават в българската официална църковна позиция своя глас и душевно разположение.

Трябва да отбележим, че такова звучене в своите официални критични позиции към Събора не допуснаха нито една от другите три поместни автокефални православни църкви, които по различни причини не участваха в него. Единствено Св. Синод на БПЦ беше подведен да възприеме разколническата риторика, макар и да обяви, че запазва канонично общение с останалите православни църкви. Тази двойственост все пак породи голямо объркване сред българските християни, като натовари съвестта им и съблазни по-неукрепналите във вярата. Както се вижда от примера с критския свещеник и други подобни, авторитетът на Българската църква в съседна Гърция поради тази приична е силно разклатен и последиците в отношенията между двете сестри-църкви тепърва ще стават видими.

През изминалите месеци след Събора вече се забелязаха някои такива последици. Например атинският архиепископ Йероним Втори, глава на Гръцката православна църква, отказа планираното си посещение в България за втората половина на ноември; на празника за годишнината на св. Йоан Рилски не дойдоха представители на Гръцката църква; във всеправославната антисектантска конференция в Благоевград във втората половина на септември ГПЦ не изпрати своя официален представител, чието участие беше предварително заявено и очаквано, а също така и Архиепископът на о-в Крит Ириней, глава на полу-автономната Критска православна църква (към Цариградска патриаршия), не получи разрешение от своето началство да участва.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wfhwh 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.