Преди няколко дни Арбитражният съд на Москва разкри, че във фалиралата руска Външноикономическа промишлена банка (Внешпромбанк) има сметка на покойния руски патриарх Алексий ΙΙ (патриаршествал от 1990 до 2008 г.) в размер на 4,5 милиона долара. Като наследница на тези средства в завещание е посочена игуменката на московското подворие на Пюхтицкия манастир (в Естония) игумения Филарета (Александра Смирнова), която руските медии определят като "най-близката сподвижница" на Алексий ΙΙ от 60-те години на миналия век. От 1966 г. монахиня Филарета става икономка на патриарха и остава такава до края на живота му. През 1976 г. тогава все още митрополит Алексий съставя своето завещание, според което оставя цялото си имущество на монахиня Филарета.
Монахиня Филарета е влязла във владение на своето наследство през 2008 г., така че няма яснота какъв е бил първоначалният размер на спестяванията на бившия предстоятел на Московска патриаршия. Медиите разбраха за наследството на покойния патриарх от списъците на арбитражния съд, които съдържат сведения за 11 191 жалбоподатели, които искат възстановяване на своите средства от фалиралата банка на обща сума от 226,4 милиарда рубли, докато настоящите активи на банката се оценяват на 36,5 милиарда рубли. След отнемането на лицензията на банката вече 80-годишната игумения е подала иск в съда да бъде включена в списъка на кредиторите на банката, за да получи обратно поне част от тези средства.
Коментарите за изнесената информация, която съвпадна с годишнината от смъртта на патриарха, са противоречиви. Те варират от възмущение, че предстоятелят на Руската църква има свой личен влог с толкова голям размер, без да се знае произходът на тези средства, до обяснения на този факт с условията, в които е действала Православната църква през съветския период, когато нито патриаршията, нито епархиите и енориите са имали право да действат като юридически лица.
Според обичайно провокативния в изказванията си прот. Всеволод Чаплин, "ако някой йерарх има голямо лично имущество, той трябва да обясни откъде е. Без отговор на този въпрос не може да се говори за морално право да бъдеш учител на благочестието. А мъгливите и сложни обяснения, отклоняващи вниманието от въпроса, или пък "благочестивото" мълчание просто означават, че човек знае, че постъпва против правдата и съвестта си, но предпочита мамона пред Бога".
Според дякон Андрей Кураев пък "в съветските години патриарсите и епископите притежаваха неотчитани никъде спестявания, от които понякога действително оказвали помощ на хора и на бедни енории (поне за Алексий ΙΙ се говореше така). В онези времена благотворителността беше забранена и официалните преводи на средства от една религиозна организация на друга бяха много затруднени. В съветските години "черните каси" бяха нужни и за подкупване на съветските чекисти-"пълномощници", за да не задушават така много църковния живот. Но в следсъветските години направлението на средствата за подкупи се промени: по-скоро държавните чиновници и олигарси можеха да привеждат средства на патриарха с надежда, че той ще каже добра дума за тях, където е нужно. Да предположим, че по инерция и Алексий II е запазил подобна "черна каса" за църковна взаимопомощ... Проблемът е обаче, че те не са били завещани на Църквата или на следващия патриарх".
Досега няма официална реакция от страна на прес-службата на Московска патриаршия, нито от монахиня Филарета, която също живее в Москва.
