В Босилеградско, на запад от Трънския край (според други – в Трънския край, но зад границата със Сърбия), има две села – Горна и Долна Любата. Всяко от тях има по няколко стотици жители – българи по произход, пазещи езика и традициите си. Минали са и те като всички отсам границата през десетилетията на атеистичната пропаганда, пък и на антибългарски настроения.
В с. Горна Любата (на около 1000 м. надморска височина) има храм „Св. архангел Михаил“ от 20-те години на миналия век, който е в стила на храмовата архитектура от първата половина на 20 в. Строен е от сръбските църковни власти (това е Вранска епархия). В с. Долна Любата пък храмът „Св. Спас“ (Възнесение Господне) е построен след Освобождението ни от османска власт, през 80-те години на 19 в. Иконите, надписите по тях, надгробните плочи – всичко свидетелства за българския характер на това село, какъвто е и районът въобще. Изоставен години наред, храмът беше възстановен със средства от Дирекция „Вероизповедания“ на МС на РБългария (8 000 лв.) и на Св. Синод на БПЦ ($ 1 000). Вчера той празнува обновен своя празник.
Св. литургия отслужи възпитаникът на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ свещ. Михаил Станков (българин по баща) от Босилеград. Селото всъщност се обслужва от йером. Йоан (също българин родом), който обаче имаше други свещенически задължения в околията, която се обгрижва само от тези двама свещенослужители.
Празникът на селото беше събрал мало и голямо. Бяха дошли и любатчани, пръснати по други краища на Сърбия.
От България за празника бяха поканени проф. Иван Желев – директор на Дирекция „Вероизповедания“ на МС, и г-жа Росица Станимирова – главен експерт в Комисията по правата на човека и вероизповеданията на НС.
Като певец гостува и помощник-учителят по църковно пеене в Софийската духовна семинария г-н Тодор Костов.
