Със св. Литургия в Патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер на 22 октомври Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей отбеляза двадесет и петата годишнина на патриаршеското си служение на престола на Константинополската катедра. В словото си той споменава с огорчение църквите, които „необяснимо богословски и църковно неоправдано се отдръпнаха“ от Събора на Православната църква на Крит. „Към тях имам само един въпрос: Защо се усъмнихте?“, казва патр. Вартоломей. Коментар на посланията в словото на патриарха прави митрополитът от Александрийска патриаршия Серафим (Кикотис):
„По време на многозначната си реч, произнесена на св. Литургия по повод двадесет и петата годишнина от избора му на Вселенския престол на Константинопол [22 октомври], Негово Светейшество г-н Вартоломей между другите неща, позовавайки се на тегобите по патриаршеската отговорност на църквата-майка, както и на своята лична за опазването и укрепването на видимото единство между поместните православни църкви, подчерта, че „бяха подновени срещите на предстоятелите на сестрите – православни църкви, по време на които бяха обсъдени и дискутирани общи жизненоважни теми, разбира се най-вече тази по подготовката на Светия и велик събор, който от дълго време се подготвяше и, най-накрая, по Божията милост се осъществи на о-в Крит, въпреки необяснимите нито богословски, нито църковно, необосновани отсъствия на някои църкви [Българска, Грузинска, Антиохийска и Руска], към които просто отправям въпроса: „В какво се усъмнихте?“ (Мат. 14:31)“. [Тук тактично е изпуснато обръщението: „маловерци“.]
В този евангелски въпрос – „В какво се усъмнихте?“ – се включва не само добронамереното недоумяване на мистерията (не на църковната), а най-вече на невъзможността да се намери логично обяснение. Още повече когато не съществуват богословски или канонически църковни пречки за участието им. Във въпроса е трудно да не се различи и болката на Вселенския патриарх за неучастието на някои църкви, която болка в крайна сметка е болка на всички предстоятели на православни църкви, а и на всички православни по целия свят. Единствените, които не са почувствали тази болка, са тези, които не са членове на едното Тяло на едната, света, съборна и апостолска Църква.
С приключването на Светия и велик събор на Крит, чрез отсъствието на нашите събратя, ние осъзнахме, че те не ни обичат в тази висша степен, в която ние ги обичаме и уважаваме [До самия край на заседанията техните столове бяха пазени, но си останаха празни]. Това трябва да стане повод да ги убедим в нашата чиста обич и уважение към тях чрез действията си и заявяването, че никога не ще престанем да вярваме, че всички заедно – и присъстващи, и отсъстващи – съставляваме светото Тяло Христово – едната, света, съборна и апостолска Църква. Развиването на всякакъв вид доверие и любов към опазване и укрепване на видимото единство на поместните православни църкви трябва да е приоритет на всички ни.
Когато журналисти зададоха на Негово Блаженство г-н Теодор, папа и патриарх на Александрия и цяла Африка, въпрос във връзка с отсъствието на „някои от църквите“, Александрийският предстоятел подчерта, освен другото, следното: „Ние толкова много говорихме за отсъстващите ни събратя, че те сякаш присъстват тук повече от нас“.
Една важна крачка в тази посока – на защита и укрепване на видимото единство на поместните православни църкви – е колкото се може по-бързото подготвяне и издаване на протоколите от срещите на предстоятелите, които стартираха през 2014 г. за подготвянето на Светия и велик събор. Както също и протоколите от заседанията на Светия и велик събор на Крит.
Общественото достояние на тези протоколи ще укрепи видимото единство на православието и ще разреши и множество проблеми, които много безотговорно СМИ, и то църковните, описват като реалност, която всъщност не отговаря на истинската реалност на любовта и единството, в което поместните православни църкви живеят и преживяват като една, света, съборна и апостолска Църква“.
* Превод и публикация: Faktor.bg
