От 25 септември до 1 октомври в Москва се проведе Седмата източноевропейска конференция на изследователите на Св. Писание на Новия Завет. Тя се осъществи с подкрепата и гостоприемството на Руската православна църква – Московска патриаршия и беше на тема „История и богословие в евангелските повествования“. Основен домакин на важната научна проява беше председателят на Отдела за външноцърковни връзки и на Библейско-богословската комисия на Св. Синод на РПЦ Волоколамски митрополит д-р Иларион (Алфеев), който е и ректор на специализирания институт на тази църква, наричан Общоцърковна аспирантура и докторантура „Св. Кирил и Методий“.
В конференцията участваха близо сто учени в областта на Новия Завет от цял свят. Мнозинството естествено бяха от Източна Европа, включително преподаватели и докторанти по Нов и Стар Завет от Русия – от Санктпетербург през Москва и Новосибирск до Владивосток – и от Беларус. От България участваха ик. д-р Теодор Стойчев от Варна, преподавател по Нов Завет в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, и проф. Иван Желев Димитров, член на Комитета за Източна Европа на световното дружество за новозаветни проучвания (Studiorum Novi Testamenti Societas).
Началото на конференцията беше положено със св. Литургия в неделя, 25 септември, отслужена от митр. Иларион. След това се проведе годишното заседание на Комитета за Източна Европа на SNTS, който беше съорганизатор на конференцията.
На 26 септември, когато по стар стил се чества възстановяването на храма на Христовото Възкресение на Гроба Господен, наричан в Русия „Воскресение Словущего“, митр. Иларион отслужи отново св. Литургия в празнуващия храм в съседство на Даниловския манастир, а след това откри конференцията с научен доклад на тема „Демитологизация на новозаветната наука“.
Митрополитът, който през последните години усилено и успешно се занимава и с новозаветни изследвания, разкритикува известната позиция на немския учен Рудолф Бултман от средата на миналия век за „демитологизация“ на Новия Завет. Авторът се обяви и срещу съвременните научни теории в областта на новозаветната наука. Докладът му естествено стана център на по-нататъшни разгорещени обсъждания през останалите дни на конференцията.
Десетките доклади на участниците се концентрираха върху текста на отделните евангелия, бяха разгледани и въпроси на богослужебното използване на евангелските повествования, както и на конкретни теми от тях, развити в богослужебните текстове на Православната църква.
Даде се възможност на млади руски изследователи на Новия Завет да представят своите научни постижения и публикации. Изключително интересни бяха обсъжданията докладите, както и обобщителните дискусии в края на всеки работен ден.
Заседанията се провеждаха само на английски език поради финансова невъзможност да се осигурят преводачи за докладите и дискусиите. Предстои всички доклади да бъдат пуликувани в отделен том.
