На 31 юли т. г. Св. Синод на Кипърската архиепископия разпространи Послание относно провелия се през месец юни Всеправославен събор на о-в Крит. В текста се казва:
„Обични в Господа чеда,
По Божия милост участвали в свикването на Светия и велик събор на Православната църква и в неговите дейности, смятаме за свое неотменимо пастирско задължение да осведомим и вас, вярващия Божи народ, както за решенията, които бяха взети, така и за тяхното значение за живота на всички ни.
Светият и велик събор на Православната църква е продължение на седемте вселенски събора, както и на другите големи поместни събори, които са ги последвали, някои от които имат авторитета на вселенски.
Такива са съборът, свикан при св. Фотий Велики, който осъжда еретическата добавка „filioque“ към Символа на вярата, и съборът при св. Григорий Паламà, който изяснява различието между божествената същност и нетварните божествени енергии в Божеството.
Подготовката на Светия и велик събор продължи много години, но беше активизирана през последните петдесет и пет години, от 1961 г., когато се проведе Първото всеправославно съвещание на о-в Родос.
Свикването на Светия и велик събор е неотложна нужда на Православната църква поради много причини: първо, редно е ясно да заявим, че въпреки превратносттие през второто хилядолетие на християнството, Православната църква остава една, света, вселенска (католична) и апостолска Църква, която притежава и съхранява пълнотата на истината, както я получи от Христос и апостолите.
След това трябва да бъде ясно заявено на всички, че единството на Църквата не се нарушава от административното ѝ разделение на четиринадесет поместни автокефални църкви, а се проявява в общото изповядване на вярата и в извършването на божествената Евхаристия и другите тайнства. И, накрая, трябва също така да бъде ясно, че Православната църква може да реагира на посланията и проблемите на епохата и да предлага своите решения за тях.
Документите, декларацията и решенията, които се отнасят до въпросите, разглеждани от Светия и велик събор, бяха обсъждани подробно през изминалите петдесет години, бяха съгласувани и подписани от всички православни църкви.
Ето защо неидването в последния момент на четири поместни църкви, което се дължи на политически, а и на вътрешни за тези църкви причини, не намалява никак значението и авторитета на решенията на Светия и велик събор.
Нещо повече: и на вселенските събори е имало църкви, които не са идвали, без това да намали техния авторитет. На Втория вселенски събор, както е известно, отсъства Римската църква, която тогава е православна, и то водеща катедра, а от Третия вселенски събор отсъства Антиохийската църква.
Светият и велик събор разгледа:
1. Решаването на практически проблеми от вътрешната организация на Православната църква, както и преразглеждане на разпоредби, което беше наложено от промените, настъпили от времето на приемане на тези разпоредби.
Така на първо място беше разгледан въпросът за поста. Когато, освен духовния характер на поста, са били определени храните, използвани през този период, християнството е било разпространено около Средиземно море. Затова и за такива храни са били определени продукти от онзи регион.
Днес православието се разпростира по всички краища на земята. Затова и Светият и велик събор, след като потвърди духовния характер на поста и необходимостта от неговото спазване като средство за духовната борба на вярващите, даде право на всяка автокефална църква да определи конкретните си разпоредби според климатичните и други условия във всеки регион.
След това беше разгледан въпросът за брака и препятствията пред него. Днес православните не живеят единствено в компактни православни общества, а живеят и между инославни християни и иноверци.
Светият и велик събор, след като потвърди позицията на Църквата, че бракът е велико тайнство, изобразяващо връзката между Христос и Църквата, одобри разпоредби за условията за извършване на брак между православни и инославни, като даде отново на всяка поместна автокефална църква правото да решава според конкретните обстоятелства.
Също така беше разгледано неканоничното съществуване на повече от един православен епископ в един град, както се случва в диаспората (разсеянието) – въпрос, който възникна с миграцията на православни вярващи през последните векове.
2. Светият и велик събор се занима също с мисията на Православната църква в днешния свят, подчертавайки стойността и изключителността на всеки човек като създание на Бога по образ и подобие и ролята, към която всеки е призван като член на Църквата.
Подчерта също необходимостта от благовестие за хората, които още не са чули евангелското послание, и от постоянна реевангелизация на вече повярвалите. Занима се и проучи приложението на евангелските принципи по отношение на съвременните науки и технологии, разгледа въпроси за християнското образование, глобализацията, военните разрушения, както и бежанския проблем, който, за съжаление, в наши дни става все по-остър.
По отношение на последното Съборът призова властимащите да отстранят причините, водещи до преселването на хора, и да работят за законно връщане на всички по родните им места.
Съборът издигна глас на протест срещу изселването на християни от древните им родни места в Близкия Изток, поиска защита на религиозната свобода на всеки човек и осъди религиозния фанатизъм.
Занима се и с екологичния проблем и призова всички да пазят природата, каквато е и заповедта на Бога. Особено се обърна към младите хора, които са носители на Преданието на Православната църква, и ги призова да станат пазители на това Предание.
3. Светият и велик събор се занима и с отношенията на Православната църква с останалия християнски свят. В одобрения документ се заявява от самото начало самосъзнанието на Православната църква, а именно, че тя е едната, света, вселенска и апостолска Църква.
Подчертава се ясно също, че диалозите, които Православната църква води с другите изповедания, нямат за цел постигането на компромис по въпросите на вярата, а възвръщането на всички отделили се от Православната църква във вярата, която тя има и пази.
Светият и велик събор признава историческото наименование църква и за отделилите се от нея групи, без това да означава, че тя признава правилността на вярата им. Това са правили и св. Василий Велики за арианите, и св. Нектарий за римокатолиците, и много други отци на Църквата, така е постъпвала и Църквата през изминалите векове.
Св. Василий Велики се обръща към Бога по време на неговата божествена Литургия и Го моли: „Да престанат разколите на църквите“. В нашите песнопения, в един тропар за Велики понеделник, молим Бога: „… утвърди скиптрите на царството и събери в едно църквите“.
Като ви обявяваме това, обични чеда в Господа, ние всички сме призовани според своите отговорности в Божието творение и особено в Църквата. Като приемаме решенията на Светия и велик събор като пътепоказатели в живота ни, ние трябва да станем служители на Божията воля и Негово съработници в изграждането на Църквата.
Всички документи, както и енцикликата и посланието на Светия и велик събор до света, ще бъдат публикувани в следващия брой на сп. Апостол Варнава, който ще се раздаде на вярващите.
Благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да бъдат с всички вас.
