Константинополски Вселенски патриарх Вартоломей: „Ние сме една Църква, нека не се държим като федерация от църкви“. Патр. Вартоломей припомни множество случаи от църковната история, когато „неприемащите съборните решения, се изолират и превръщат в ереси“ и определи като „неприятна изненада отказването от официалните подписи в дванадесетия час“.
Той запозна присъстващите с пристигналите откази на Московската и Антиохийска патриаршия да пристигнат на Събора след отправения им призив от предстоятелите преди три дни и отбеляза, че Българската и Грузинската църкви дори не са отговорили на поканата за съслужение на Петдесетница.
Румънски патриарх Даниил: „Автокефалията дава свобода на всяка църква, но съборността е тази, която осигурява единството и свидетелството на Църквата в света“.
Сръбски патриарх Ириней: „Сръбската православна църква се радва за този събор, който изразява и развива единството на православието“. Той допълни, че очите както на сърбите, така и на целия, свят са насочени към Светия събор и това прави особено отговорна работата на събралите се йерарси. „Нашето желание и молитва беше на Крит да се съберат всички църкви, но много от тях имаха конкретни причини да отсъстват. Аз обаче вярвам, че нещата не са толкова зле и слънцето на правдата ще засвети отново“.
Варшавски и на цяла Полша митрополит Сава: „Бог ни призова днес на Крит, за да проведем Светия събор с помощта на Светия Дух – затова и Полската църква е тук… Длъжни сме да работим в дух на светост, а не по човешки, защото в това е величието на Събора на православието. Това показва, че сме различна Църква. Приемането на решенията на Великия събор не бива да ни води до разочарования, напротив – Съборът трябва да работи така, че да бъде във всичко за пример“.
Тирански и на цяла Албания архиепископ Анастасий: „Надявам се, че и отсъстващите днес църкви следят нашата работа и се молят за успеха на трудовете ни“.
Кипърски архиепископ Хризостом: „Нашите междуправославни борби, породени от етнофилетизма, са според мене първата причина подготовката за Събора да продължи толкова дълго. Етнофилетизмът е този, който не позволи да се постави за разглеждане на Събора въпросът за автокефалията и за диптисите и е причина и за не дотолкова каноничното решение, което беше дадено на проблема за диаспората. В наше време, когато националните бариери падат едни след други, ние, православните, не само се самоизолираме, а и правим сами себе си за смях, като превръщаме етноса в определящ елемент на нашата еклисиология и църковна идентичност“.
Атински архиепископ Йероним: „Призвани сме да бъдем участници в Светия и велик събор на Православната църква, който се подготвя през последните шестдесет години. Той се обръща към света, към човека на третото хилядолетие не като повторение на музейното минало, а като откровение. Призвани сме да потвърдим това, което изразява духа на едната и апостолска Църква, но и да проповядваме мисионерски нашето служение, като уважаваме своеобразието на всяка поместна църква и църковното различие, без да се изолираме… Светият и велик събор жертва личните интереси, користни цели и амбиции, за да успее в своето дело да изрази нашето единство и затова оставя настрана всяка пречка, която може да ни отведе до една съборност с парламентарен характер. Знае, че съборността е единственият начин да се изрази католичността на Църквата. Отговорността за провеждането на този събор е на всички ни. Отговорност на тези, които действаха отрицателно спрямо Събора, е да реагират и да се включат макар и в единадесетия час, подписвайки нашите окончателни решения. Изразяването на различни мнения и позиции е нещо нормално и приемливо за съборността“.
