Руската църква няма да участва в Събора поради "неучастието на някои от поместните православни църкви" и "нарушаването на принципа на консенсус", приет в Правилника на Събора.
Това решение на извънредното заседание на св. Синод огласи преди час Волоколамският митр. Иларион Алфеев. В официалното изявление на Московска патриаршия се описват всички трудности в предсъборния процес и спорове между православните църкви, в чието разрешаване Руската църква добронамерено е участвала. И това продъжило до момента, "когато разбрахме за решението на Св. Синод на БПЦ от 1 юни 2016 г. за необходимостта да се отложи определеният за 18-27 юни Свети и велик събор на Православната църква и за неучастието на Българската църква в Събора, ако той не бъде отложен. Във връзка с това Св. Синод на РПЦ отбеляза, че неучастието в Събора дори на поне една от общопризнатите автокефални Православни църкви представлява непреодолимо препятствие за провеждането на Светия и велик събор".
В изявлението на Московска патриаршия Българската църква е посочена като първата, която предлага Съборът да бъде "отложен" и заявява своето неучастие, макар че, както стана ясно от гръцките медии, твърдението за "българското първенство" не отговаря на истината. Според медиите три дни преди българското решение Руският патриарх Кирил е изпратил почти ултимативно писмо със свои искания до патриарх Вартоломей, като заявява, че в случай на неизпълнението им, Руската църква няма да присъства на Събора. И наистина решението на българския Св. Синод копира в т. 4,5 и 6 писмото на Руската църква.
Това е втори път, когато Българската църква "взема отношение" по искания на Руската църква. През януари БПЦ изненадващо (пак десетина дена преди началото на срещата на предстоятелите!) постави като свое условие за участие в Срещата на Предстоятелите "уреждането на статута на Чешко-Словашкия митрополит Ростислав" (виж тук). Той бе избран и признат за такъв от Московска патриаршия, но дълго време бе непризнаван от Вселенската патриаршия и останалите поместни Православни църкви. В резултат на този ултиматум, заплашващ провеждането на Срещата на предстоятелите, Вселенският патриарх Вартоломей призна Чешко-Словашкия митрополит Ростислав.
Сега, дни преди началото на Събора, българската Църква постъпи по аналогичен начин, поставяйки руските искания като свои, с което засили подозренията за своята несамостоятелност във вземането на такива важни за църковния живот решения.
