Лимасолският митрополит Атанасий, който в средата на септември беше гост на Седмицата на православната книга във Варна, в края на месеца отиде на посещение в Беларус по покана на Минския митрополит Павел, патриаршески екзарх за Беларус. Самият митрополит Атанасий определя визитата си като поклонническа. Тя продължи от 28 септември до 3 октомври, през което време Лимасолският митрополит посети няколко епархии, срещна се със студенти от Медицинския факултет в Минск, от Минския Богословски факултет, с ученици от семинариите, с игумените и игуменките на манастирите в Беларуския екзархат.
Навсякъде йерархът от Кипърската църква имаше възможността да отговаря на многобройните въпроси на предимно младата аудитория, която присъстваше на беседите му.
В Минския държавен медицински университет редовно се провеждат срещи на медици и богослови, които търсят пресечните точки в своите области, ръководени от общата цел за изцеляването на човека. Пред студентите-медици Лимасолският митрополит Атанасий говори за връзката, която съществува между богословието и медицината.
"Когато в Гърция се основаваше Богословският факултет, бе допусната една голяма грешка. Той бе включен сред теоретичните дисциплини като философията, историята и т.н. Ако бяха попитали нашите светци, в кой университет трябва да се включи богословието, те биха отговорили: в Медицинския университет. Защото Църквата чрез своите аскетични практики и учение изцелява всеки човек - не само телесно, но и душевно".
Както медицинската наука, така и Църквата не преследва болния, но помага да се преодолее заболяването. Затова Църквата обича грешника, грижи се за него, лекува го, а се бори с вирусите, които разрушават неговото здраве. Такъв е погледът на Църквата към всички грешници - били те хомосексуалисти или жертви на различни зависимости. "Това са хора, които имат някаква празнота в душата си. Когато човек е уравновесен, има хармония в душата и тялото си, тогава Христос пребивава в него и той не може да попадне в зависимост", смята Кипърският митрополит.
Бъдещите лекари задаваха много биоетични въпроси, свързани с граничните състояния между живота и смъртта, за евтаназията и др. "Църквата гледа на човека не просто като на същество, което живее 80-90 години, в Църквата той живее вечно - заяви митрополит Атанасий. - Всяка минута от неговия живот може да определи вечния му път. Кой може да лиши човека от тази последна минута?"
На среща със студентите по богословие митрополитът говори за актуалния проблем за мигрантите, много от които не са носители на християнската традиция. Отговорът на владиката беше: "Ние сме длъжни да обичаме не само тези, които ни обичат, но и тези, които ни вършат зло. Длъжни сме да помагаме на всеки и да приемаме всеки независимо от неговата националност и вероизповедание". Той разказа, че въпреки икономическите трудности в епархиите на Кипърската църква събират хуманитарна помощ за всички нуждаещи се, независимо от тяхната конфесия.
"Ако бяхме истински християни, то тогава нямаше да има невярващи, еретици и отричащи истинския Бог. Докато в света има дори един човек, отричащ истинския Бог, ние носим отговорност за него", заяви Лимасолският владика.
Според него богоотрицател е всеки, който върши насилие, дори ако върши това уж в името на религията.
"Нашето дело е да обичаме, а Господ ще възпълни всичко останало", каза митрополит Атанасий.
