В Оксфорд от 10 до 14 август за 17-ти пореден път се проведе Международната конференция по патристични изследвания. Форумът, който се провежда от 1951 г. под егидата на Факултета по теология и религия на Оксфордския университет, събра тази година рекорден брой участници – над 800 от цял свят, работещи в обширното интердисциплинарно поле на патристичните изследвания. Няма съмнение, че това издание на конференцията ще се запомни с небивал интерес към св. Максим Изповедник. Както шеговито, но неособено пресилено отбеляза един от участниците: „Половината конференция се занимава с Максим!”. А в по-сериозен тон професор Дейвид Брадшоу, известен и в България с книгата си за връзката между Аристотелевата рецепция и православното богословие на енергиите, изрази удовлетворение, че „най-после и Оксфорд забеляза онова, което правим от поне 20 години”. Останалите тематичните акценти на конференцията покриват всички жанрове на християнската литература в периода между новозоветните текстове и Реформацията от гръцкото, латинското, славянското, арабското, сирийското, етиопското, еврейското, грузинското и арменското езикови пространства.
Освен обяснимото многобройно присъствие на учени от англоезичните страни Балканите също бяха силно представени, при това във всички направления и географски области на патристиката. „Виновни” за това са преди всичко гръцките участници, но и румънските, а също и тримата българи. При този тип научни изследвания, за които не са нужни скъпо оборудвани лаборатории и супер-компютри, позициите „център” и „периферия” са преди всичко въпрос на личен избор. Глобализацията наред с недостатъците си има определени предимства, защото дава възможност за регионалните християнски традиции да бъдат погледнати отстрани, обследвани без локални предразсъдъци и комплекси за малоценност. Типичен пример за това е научното съобщение на арабиста Луис Салес (мексиканец, учащ в Ню Йорк) за Теодор Абу Кура, което открои незаслуженото подценяване на арабоезичното византийско богословие в европейската изследователска традиция, в т. ч. и тази на православните страни.
Патристичните изследвания са повод за диалог на различни нива, а подобен международен форум дава възможност за обмен на идеи, парадигми и методология. Целта е не толкова да утвърди някакъв „оксфордски метод”, колкото да се регистрира състоянието на изследванията. Особено ценна е равносметката по отношение на методологията и критичното преосмисляне на някои „модни течения” в науката. Беше показано, че световната научна общност е скептична към крайностите на историческия хиперкритицизъм, които поставят под съмнение значението на автори, текстове и цели традиции. Така например при представянето на Оксфордския справочник за св. Максим Изповедник проф. Аверил Камерън специално подчерта, че установената от съвременната наука късна редакция на "Диспут с Пир" по никакъв начин не бива да поставя под съмнение автентичността на протоколирания диспут и на аргументацията на св. Максим, както някои погрешно си въобразяват.
Интересът на тази конференция към св. Максим Изповедник отразява натрупванията от дългогодишните изследвания върху живота, делото и богословието на този велик изповедник и мъченик на Христовата църква. На св. Максим бяха посветени не само множество сесии с научни съобщения, но и няколко "работилници" (уъркшоп). Голям интерес предизвика представянето на „Справочника за Максим Изповедник” на Оксфордския университет под редакцията на проф. Паулин Ален и проф. Браунен Нил от Австралия. Изданието, което беше представено от проф. Аверил Камерън и проф. Пол Блауръс, не е просто механичен сбор от енциклопедични статии, а се стреми да реконструира цялостен образ на монаха, богослова, човека св. Максим.
С работилницата „Изворът и потокът: Максим Изповедник и философското изследване”, който се проведе в три последователни дни в сградата на Еxamination Schools, завърши цикъл от три семинара, организирани от д-р Сотирис Митралексис. Първият беше през септември 2014 г. в Берлин и в него взеха участие утвърдени максимоведи като проф. Георги Каприев, архимандрит проф. Максим Констас и проф. Торстен Толефсен. Още тогава единодушно беше констатирано, че съвременното състояние на изследванията върху философско-богословския синтез на св. Максим позволява да се върви към цялостно интегриране на св. Максимовите идеи в различни интердисциплинарни полета както на съвременната хуманитаристика, така и в редица дискусионни сфери на психологията, социалните науки, икономическата теория, физиката, неврофизиологията и др. Целта на тези проекти е да се насочи вниманието на учената общественост към православната християнска философия като източник на нови перспективи и модели за решаване на конкретни практически и теоретични проблеми.
В началото на юни тази година в Делфи, Гърция, се проведе международна конференция, която се концентрира върху схващанията на св. Максим за времето и историята. Оксфордската работилница имаше за цел да представи по-цялостни опити за подобни контекстуализации в различни сфери на знанието: съвременната физика (д-р Сотирис Митралексис), съвременната християнска философия (докторант Дионисий Склирис), постмодерната етика (отец д-р Димитрий Харпър), логиката (проф. Торстен Толефсен, д-р Себасиан Матйеску), историята на византийската философия (д-р Смилен Марков), съвременния православно-католически богословски диалог (отец проф. Николай Лудовикос), средновековната славяноезична богословска традиция (д-р Владимир Цветкович), философската феноменология (отец проф. Джон Манусакис), диалога между философията и богословието (проф. Дейвид Брадшоу). Както отбеляза д-р Митралексис, обвинението на известния физик Стивън Хокинг към философията, че изоставала от съвременните развития в експерименталните науки, не взема под внимание християнската философия на св. Максим Изповедник и изследванията върху нея.
В това издание на конференцията имаше двама участници от България: д-р Силвия Георгиева от Югозападния университет „Йером. Неофит Рилски” в Благоевград с научно съобщение за идентичността на адресата в писмата на св. Йероним до римски жени и д-р Смилен Марков от Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий” с доклад за рецепцията на св. Максимовата концепция за човешката воля у св. Йоан Дамаскин и св. Фотий Цариградски. Голям интерес предизвика научното съобщение на д-р Кръстю Банев, известният патрист от Дърам, Англия, който разкритикува някои съвременни интерпретации, свързващи гостоприемството на източното монашество с мотива за рекрутиране на монаси.
В събота, 15 август, в деня на Успението на Божията майка, мнозина от и без това немалкото православни делегати взеха участие във всеправославна света литургия, отслужена в православния енорийски храм на Оксфорд „Св. Троица”. Историята на православната мисия в Оксфорд през ХХ в. започва с православния център „Св. Григорий и св. Макрина”, основан от Николай Зернов, както и с енорията, за чието създаване основната заслуга е на митрополит Калистос (Уеър), който също взе участие в литургията. На клира пяха школувани църковни певци от САЩ и Финландия, които представиха и англоезични версии на повечето песнопения, по нищо неотстъпващи на гръцкия оригинал. Всичко беше поднесено без театралност и без „стилизации”, вдъхновени от утопична древност или от съмнителен модернизъм.
По време на "заедницата" след службата Диоклийският митрополит Калистос (Уеър) подчерта, че този храм е първата православна енория в Оксфорд, макар впоследствие да са се появили и други, повод за което станал старият календарен стил. Архиереят сподели много добър спомен за посещенията си в България и изрази готовност отново да посети нашата страна, макар сега по-рядко да предприема задгранични пътувания. Изрази силно очакване Българската православна юрисдикция да бъде забележима в православните епископски конференции в диаспората, както и в диалога с католиците и англиканите.
Снимки:
1. Централното фойе на Еxamination Schools, където се провеждаше конференцията
2. Луис Салес чете научно съощение за Теодор Абу Кура, модератор: проф. Ричард Сорабджи
3. Пол Блауърс и Аверил Камерън на представянето на "Оксфордския справочник за св. Максим"
4. Доклад на отец Николай Лудовикос
5. Православната св. литургия за Успение Богородично
