През последните почти три години учените, занимаващи се с изследване на папирусни находки от Египет, съсредоточиха вниманието си върху един малък папирусен фрагмент, който беше наречен с гръмкото название „Евангелие за жената на Иисус“. На фона на известните от четирите канонични евангелия и от останалите новозаветни книги автентични сведения за личността на Иисус Христос тенденциозно подхвърлената хипотеза, че Той е имал съпруга и семейство, веднага привлече вниманието на световната общественост. Особено впечатляваха твърденията, че каноничните евангелия са скрили или изопачили сведенията за живота на Иисус Христос. Следва се елементарната логика: щом като такива фалшификации са правени за едни или други хора, защо да не е било възможно да е подправена и биографията на Богочовека? Разбира се, ако тръгнем да релативираме всяко сведение (от историята или дори от съвременността), няма да остане никаква здрава основа на знанието. Истината е, че подобни упреци към истинността на християнското учение са изказвани още от първите мигове в живота на Църквата. Като започнем от недоверието на евреите към чудото на Петдесетница (Деян. 2:13), минем през езическите учени от първите векове, та доднес. Само че една или друга измислица не може да се твърди ей-така, нужни са доказателства. И като няма такива, естествено трябва да се изфабрикуват!
Явно такъв е случаят с въпросното „Евангелие за жената на Иисус“. До такова заключение стигат и съвременните водещи учени-папиролози. Напр. Christian Askeland наскоро посочи[1], че фрагментът с евангелието от Йоан, открит уж заедно с папируса„Евангелие на жената на Иисус“, несъмнено е съвременна фалшификация. Според Alin Suciu, млад коптолог от румънски произход, работещ в университета на гр. Гьотинген, Германия, предположението на Askeland се основава на факта, че текстът от този фрагмент, написан на ликополитанския диалект на коптския език (по-коректно – диалект L5)[2], следва изданието на единствения познат ръкопис на този говор (наистина, диалект L5 е засвидетелстван само в един ръкопис!). Този ръкопис е известен като „British and Foreign Bible Society MS 137“ („ръкопис на Британското и чуждестранно библейско дружество № 137“), обнародван от Herbert Thompson през 1924[3].
Съвременният фалшификатор, посочва A. Suciu, дори следва същото разпределение на редовете, въпреки че постоянно прескача по един ред от Томпсъновия ръкопис, желаейки да създаде впечатлението, че фрагментът принадлежи към кодекс, два пъти по-голям от оригиналния модел. Всъщност точно този детайл прави измамата очевидна, тъй като е твърде невероятно ръкописът да може напълно да съвпада със своя модел по такъв систематичен начин на всеки втори ред.
Задълбочените изследвания са показали, че фрагментът от Йоановото евангелия и папирусът „Евангелие за жената на Иисус“ произлизат от едно и също перо (анализът на шрифта показва един и същи преписвач, а и почти едно и също мастило), вече е отвъд всякакво основателно съмнение, че вторият трябва задължително да е фалшификат. Разбира се, това е само най-последният удар, който този текст е получил след септември 2012 г. Множество „червени знаменца“ бяха издигнати междувременно: неубедителната палеография, текстовата зависимост от единствения оцелял екземпляр от Евангелието на Тома на коптски език, невероятната съвременна история на фрагмента, включваща немски учени (всички те „удобно“ починали!), цялата история, развита като в сценарий на филм за „Студената война“.
В края на своята публикация A. Suciu заявява: „Като се има предвид, че свидетелството за фалшификацията сега е непреодолимо, смятам, че полемиката, създала се около папируса „Евангелие за жената на Иисус“, е приключила. Лично аз не съм заинтересуван от този момент нататък да разсъждавам, кой би могъл да е измамникът и какви са били неговите/нейните намерения. Освен това не смятам, че Karen King[4] е отговорна за тази афера. Като учен тя просто е следвала своето призвание и е издала потенциално интересен ръкописен фрагмент. Тя може да смята себе си за измамена, но нищо повече. Сигурен съм, че много други учени биха направили точно същото на нейно място. Моето участие в това винаги е било изцяло академично. Постоянно отправях въпроси като изследовател, интересуващ се от копски език, особено от палеографията и литературата му. От тази перспектива заподозрях измамата от самия момент, в който видях фрагмента през септември 2012 г. в Рим, няколко минути след като Karen King ни го представи по време на нейната презентация. От тогава единственото ми притеснение беше, че хуманитарната наука може да бъде „заразена“ от подобна измама.“
[2] За системата от обозначения за коптските диалекти виж R. Kasser, “A Standard System of Sigla for Referring to the Dialects of Coptic,” Journal of Coptic Studies 1 (1990), р. 141-151. На с. 148 R. Kasser представя диалект L5 и единствения познат ръкопис, написан на този диалект и издаден от H. Thompson - Евангелие от Йоан.
[3] H. Thompson, The Gospel of John according to the Earliest Coptic Manuscript. London, 1924.
[4] Американска професорка в Харвард по ранна църковна история и гностицизъм, която през 2012 г. на конгрес по коптски изследвания в Рим за пръв път представи този ръкопис и му даде името „Евангелие за жената на Иисус“.
Превод на текста от Алин Сучиу: Росен Русев
