Благодарим на нашия Господ за единството в Неговото име! Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия проведе с успех поредния си 39-и годишен църковен събор на 18, 19 и 20 юли 2014 г. в Дес Плейнс, щата Илиньой, САЩ. Няколко дена преди това имаха своите събрания и двете ни подведомствени организации: Българският православен младежки апостолат „Моят живот в Христос” и попадиите и дяконисите в диоцеза. Домакин и на трите църковни прояви беше осветената преди месец нова Българска православна църква „Св. София” с енорийски свещеник новонаградения с офикия „иконом” отец Грую Цонков и помощник протойерей Божидар Димов.
Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит ни поздрави за втора година с многоназидателните си отечески послания, които вдъхновиха добрите ни намерения и с патриаршеския му благослов ги превърнаха в полезни решения и дела.
Вдъхновението ни се заключаваше в следното: докато в това време на духовна и финансова криза поради нерешителност, отсъствие на чувство за отговорност, от липса на увереност и от страх сред църковните ни среди се избягват належащите събори на цялата БПЦ и не се реагира своевременно по актуални проблеми, клирът и миряните на епархията ни строго изпълняват уставното изискване всяка година да се свиква епархийски събор. Като епархийски митрополит на няколко пъти правих предложение от икономически изгоди да сменим това изискване на устава, като вместо всяка година приемем да се събираме всяка втора или трета година, подобно на големите и богати юрисдикции. Но удивителното беше, че това предложение не се прие. Народът и клирът ни желае всяка година да имаме събор. Смята се, че духовната криза, която се старае да обземе и нас в св. Църква, може единствено да се надмогне, когато сме заедно, когато се събираме и то всяка година в име Христово с вяра, че и Христос Бог, според думата Си, е сред нас и ни помага.
Вярно, всички вече се познаваме и се знаем кой какво и колко може и как мисли, но като се съберем и се огледаме, виждаме, че не сме самотни и макар църковната ни община там някъде, на голямо разстояние, да изглежда мъничка, на събора придобиваме смелост и сила, един друг се уверяваме, че съборно и с Бога всичко е възможно, което е абсолютна евангелска истина (срв. Мат. 18:20).
Каква радост наистина е да гледаш и да слушаш особено на пленарните ни заседания с какъв плам говорят младежите ни, с каква отговорност гледат на църковния ни напредък председателите и зам.-председателите на църковните ни настоятелства, с каква загриженост се вълнуват попадиите, дяконисите и жените от енорийските ни сестринства, с каква увереност и познаване на учението и служението ни просветено и сладкодумно се изказват свещенослужителите ни! Че как няма да придобиеш по-силна вяра и надежда „да стоиш пред лицето” на Господа, Който казва: „Ако се обърнеш, ще те възстановя... и ако извлечеш скъпоценно от нищожното, ще бъдеш като Моите уста,... защото Аз съм с тебе, за да те спасявам и избавям” (Иер. 15:19-20)!
Когато сме на събор ведно и се гледаме очи в очи, никой не задава въпроса на самотата: „Каква е нашата неправда и кой е нашият грях, що съгрешихме пред нашия Господ Бог?” (Иер. 16:10). Защото всеки един от нас открито отговаря в разискванията ни: Защо ли? Защото оставихме Господа и тръгнахме след други богове, тям служим и тям се покланяме (11 ст.). Дори постъпваме още по-лошо от бащите си и живеем всеки по упорството на злото си сърце, за да не слушаме Господа (12 ст.), т. е., като сме на събор, често слушаме тъй важното за нас напомняне: „Жив е Господ!” и никой от нас не попитва: „Може ли човек да си направи богове, които впрочем не са богове?” (20 ст.).
Голяма сила има съборът и от опит вече знаем, че и молитвата на всички заедно е винаги чута от Господа, Който прониква в сърцето и изпитва вътрешностите, за да въздаде всекиму според пътя му и според плодовете на делата му (17:10).
Огромна беше ползата и много бяха придобивките на 39-ия ни епархийски събор по всички линии на пастирското служение.
Една от най-актуалните ни резолщции обаче може би ще направи по-особено впечатление на досточтимия читател на Двери.бг за дръзновението ни, че макар и да сме от и в света, не желаем да се съгласим с обществото ни, което се стреми социално и политически да нормализира и легализира „еднополовите бракове”. Ние, клириците и миряните на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, признаваме брака като съчетание, благословено от Бога в светото тайнство брак. Св. Писание ни учи, че Бог е сътворил мъжа и жената по Свой образ и подобие (Бит. 1:29-31) и вече съчетани, те не са двама, а една плът (Марк 10:8).
Поради това на 39-я ни епархийски годишен събор декларирахме: в нашите енорийски църкви, мисии и манастири не може да се благославят „еднополовите бракове” по никакъв повод. Бракът между мъжа и жената е благословен от Бога, а хомосексуалните съюзи – не. Подобно на прелюбодейството и ръкоблудството хомосексуалните действия са осъдени от Св. Писание (Рим. 1:24-27; 1 Кор. 6:9, 10; 1 Тим. 1:10) като противни на здравото учение на Господ Иисус. Въпреки това становище обаче ние сме длъжни да обръщаме голямо внимание на личността с хомосексуална ориентация, като се отнасяме към нея със загриженост, състрадание и обич, показани от Господ Иисус Христос спрямо всички грешници. Защото всички хора са призвани от Господа да се стремят към светост.
По време на 39-ия събор беше ръкоположен за дякон и свещеник Тодор Димитров от Българската православна църква „Св. Николай” в Холивуд, Флорида.
Догодина по същото време сме в Акрон, Охайо, в осветената от блаженопочиналия Български патриарх Максим през месец септември 1978 г. църква „Св. апостол Тома” с енорийски свещеник отец Владимир Бакърджиев.
Призивът до 40-ия ни епархийски събор догодина е: „Тъй казва Господ: Пазете душите си” (Иер. 17:21).
