Доходите на религиозните организации от „извършването на обряди и царемонии”, а също от „продажбата на религиозна литература и предмети с религиозно предназначение” през изминалата година са възлезли на сумата от 4.6 милиарда рубли. Тези данни изнася официалната статистика на Федералната данъчна служба, съобщава в-к „Известия”. Това е почти три пъти повече, отколкото преди три години: в началото на 2011 г. аналогичните доходи са възлизали на 1.47 милиарда рубли.
Най-набожният град в Русия, според тази статистика, е Санкт Петербург, в чиито храмове енориашите са оставили почти 2.9 милиарда рубли. На второ място е Москва с приход на храмовете 800 000 милиона рубли. На трето място е Вологодска област с 327 милиона рубли. В традиционно мюсюлманските северокавказки райони на Русия официалната статистика не е регистрирала такива доходи на религиозните организации.
„Това е разбираемо – твърди религиоведът и заместник-председател на Експертния съвет по провеждане на държавна религиоведска експертиза към министерството на правосъдието Роман Силантиев. – По-голямата част от тези официални доходи са на Руската православна църква. При мюсюлманите и много други конфесии магазинчетата с религиозна литература и символика юридически не са свързани с джамиите и там не е прието да се провеждат каквито и да е било религиозни обряди, подобни на тези в руските църкви. Затова даренията на енориашите от другите конфесии, по правило, не влизат в официалната статистика”.
В Московска патриаршия свързват повишаването на доходите с увеличения брой енориаши. Заместник-председателят на прес-службата на патриаршията Александър Волков твърди:
„Това е свидетелство, че дейността на църквата се разширява. През последните години църквата се занимава с увеличаване на епархиите и енориите, което съответно води до нарастване броя на хората, които посещават храмовете и манастирите на РПЦ, т. е. количеството места, на които хората могат да придобият едни или други църковни предмети, нарасна”.
Според експертите, интересът на хората е провокиран в голяма степен и от многобройните акции, широко отразявани в СМИ: донасянето в Русия на православни реликви и светини. Например, през 2011 г. по инициатива на Фонда „Св. Андрей Първозвани” в Русия бе донесена част от Пояса на св. Богородица. Светинята, която по предание изцелява от безплодие, бе донесена в храма на Христос Спасител на 19 ноември. За дните, които Поясът бе достъпен за вярващите, храмът бе посетен от 800 000 души. Опашките стояха и през нощта, а времето на чакане стигаше до 26 часа. През 2012 г. в Москва донесоха кивот с Господнята Риза, а през 2013 г. Кръстът на св. ап. Андрей Първозвани. В началото на 2014 г. в Русия пристигнаха Даровете на влъхвите – 400 000 души дойдоха да ги видят.
„Хората имат нужда да бъдат част от някаква общност – казва професорът от Висшето училище по икономика Татяна Ковал. – Мнозина мислят, че стоейки на такава опашка, купувайки икона или поставяйки свещ, те се приобщават към тази общност, стават малко по-духовни”.
Освен позитивните акции интереса към Църквата поддържат и някои скандални акции, отбелязва председателят на комитета към Държавата дума по делата на обществените обединения и религиозни организации Ярослав Нилов. „Сред тях са и известното „изпълнение” в храма на „Христос Спасител”, „жилището на патриарха”, и приемането на закона за защита на релиозните чувства. Хората започнаха да обръщат внимание на това и започнаха да се интересуват от тези въпроси, съответно нараснаха и доходите на религиозните организации” – смята той.
Освен това, своето влияние оказа и активното включване на РПЦ в различни образователни и благотворителни програми, добавя директорът на Института по религия и право Роман Лункин.
„Хората действително започнаха да ходят повече на църква, купуват книги, поръчват обряди, това показва възвръщане на духовния живот на хората към неговите източници. Църквата престава да бъде духовно наследство от Съветския съюз, когато в съзнанието на мнозина тя бе нещо странно. Църквата стана нормална част от нашия живот, хората разбират, че животът на християнина не е живот на отшелник, а съвършено нормален живот за обикновения човек и да живееш като християнин е много просто и леко” – смята депутатът от Санкт Петербург Виталий Милонов.
Трябва да се отбележи, че доходите на Църквата не се явяват печалба. През 2012 г. Обществото за защита правата на потребителите даде Московска патриаршия на съд с искане да се признае за незаконна дейността по разпространение на стоки на територията на храма „Христос Спасител”. В своя иск обществото поиска да се сложат табели на всички павилиони, да се оформи ценоразпис на всички стоки, да се поставят каси и да се издават касови бележки на всеки посетител. „Повод за обръщането към съда станаха системните и продължителни нарушения на закона за защита правата на потребителите, допускани от дадената организация при осъществяване на нейната търговска дейност по продажба на стоки и услуги”, се казваше в съобщението на Обществото за защита правата на потребителите.
Представители на Московска патриаршия нарекоха тези доводи несъстоятелни. „Законодателството не забранява на религиозните организации да реализират предмети с религиозно предназначение както на възмездна, така и на безвъзмездна основа, т. е. да ги разпространява. Търговия на територията на храма няма, а заплащаните на стоките е доброволно дарение на енориашите”. Тогава Московският градски съд отхвърли иска към РПЦ.
