„Албанският архиеп. Анастасий е дар Божий между нас и тези Божии дарове не само блестят, но и принасят плодове, защото над всичко поставят своите ближни!”. Това бяха думите, с които се обърна към присъстващите в зала „Cotsen Hall” при Американския колеж за класически науки в Атина Атинският и на цяла Гърция архиеп. Йероним на тържествената проява, посветена на представянето на новата чертитомна поредица от книги на Блаженейшия Албански архиеп. Анастасий.
Вечерта беше организирана от отдела за издаване и разпространяване на богословска книжнина и изследвания към „Апостолско служение” – специализираното управление при Св. Синод на Атинска архиепископия, чийто ръководител е бил Блаженейшият Анастасий (1972-1992 г.). На представянето присъстваха множество архиереи, духовници, професори от различни университети, народни представители, посланици, общественици и гости.
Вечерната проява беше разделена на три части. В първата част под наслов „Светът и вярата” бяха представени книгите на архиепископ Анастасий от деканите на Атинския и Солунския богословски факултети Мариос Бегзос и Михаил Тритос, журналиста Костас Йорданидис и доктора по богословие Николаос Циревелос.
Във втората част под наслов „Вярата и културата” митрополитът на Илион, Каматеро и Петруполи Атинагор и професорът от Филологическия факултет на Солунския университет Йоанис Казазис запознаха присъстващите с културните мероприятия, организирани през годините от „Апостолско служение”.
В третата част под наслов „Светът – вярата – културата” Албански архиеп. Анастасий отбеляза: „Тези трите – светът, вярата и културата – са били ръководни за моите усилия. Уверен в това, че в православната традиция и мисъл всичко се движи в глобална перспектива, както Св. Писание започва със сътворението на света и свършва с новото небе и новата земя в Откровението. За написването на Евангелието и за първата фаза на неговото разпространение сред тогавашния познат свят са използвани гръцкият език и гръцката култура като цяло. Една от основните характеристики на тази култура е нейната универсалност (всеобщност) като цяло, култивирана полимодално от гръцките наука, изкуство и език. В наше време всеобщото съзнание все по-ярко се проявява в душите на хората. Интересът към общите проблеми в света не се смята вече за проблем на философски размисъл, а необходимост за една правилна ориентация в живота. Немислимо е днес да действа някой правилно, в каквато и да е било сфера – икономическа, културна, интелектуална, религиозна, ако не гледа света в глобална перспектива.
Православното разбиране и начин на живот, които са наш дълг както в местно, така и в глобално измерение, са основата на съвременното православие. Всяка поляризация между двете – местоположение и всеобщност, води до фалшива духовност, която в крайна сметка нарушава православните вярвания. Предизвикателство е как разпространението на евангелието в света ще бъде визията, която ще ни вдъхновява за изпълнение на нашия дълг там, където ни е отвела Божията воля. Също така – как ще участваме активно с нашите мисъл, молитва и практически принос, когато живеем с тази глобална визия в поместните ни църкви. Универсалното съзнание на православието предлага вдъхновение и сила за правилното възприемане на новите местни и глобални условия. Това не означава по-малък интерес към непосредствеността и месните традиции, с които живеем. Винаги съществува съчетание между тях, както е представено и в последната Господня повеля: „Но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до край земя” (Деян. 1:8) (в нашия случай – в Гърция, в Европа, в Африка и Америка и по целия свят). С приемането на новото, неочакваното, с мъдрост и смелост, с иновативно вдъхновение и творческа работа”.
В своето приветствие завеждащият управлението „Апостолско служение” Фанарийски епископ Агатангел, основавайки се на историческото развитие на управлението, сподели: „Когато преди 40 години хората са слушали от моя предшественик, сегашния Албански архиеп. Анастасий, за мисионерското дело и за неговата перспектива в историческо развитие, просто са се усмихвали. Настоящата действителност оправдава усилията, които са дали много плодове, защото плодоносят в множество аспекти от историята на Църквата и света.
Както отбелязахте, Ваше Блаженство, православието не е конфедерация от църкви, а една, свята, вселенска и апостолска Църква и не се колебае да припише отговорност на онези, които изкривяват и дезориентират целите на мисионерската дейност, превръщайки ги в средство и орган за други цели, нанасящи трагични щети. Това имено Вие ни оставихте да пазим, за да не изгуби тази дейност свещената си скромност. Да не изгуби нищо от това, с което се подхранва човечеството – взаимността, помирението, мира, културата, благотворителността, добротата. При все това във всички трудни моменти на Вашето служение Вие говорите за силно противодействие на упадъка, за творческа сила за свят, изпълнен със солидарност и любов, а също така и с повече пасхална светлина. Като народ ние се намираме на кръстопът. Не сме били никога изолирани. Винаги сме били отворени за всички течения на Изтока и Запада и сме ги асимилирали. Ние сме част от световното съжителство и сме изправени пред последователни кризи и страхове, които не оставят човечеството да е в мир със себе си. Изправени пред такива предизвикателства, какво ни остава, за да оцелеем? Църквата ни дава сега този отговор!”.
След словата беше представен аудиовизуален материал, показващ делото на Негово Блаженство Албанския архиеп. Анастасий. Вечерта беше закрита от Негово Блаженство Атинския и на цяла Гърция архиеп. Йероним.
Справка: Архиеп. Анастасий (Янулатос) е роден през 1929 г. в Пирея, Гърция. Завършва богословие и започва дейно да работи в православни младежки организации в трудните години след гражданската война и стопанската разруха на страната. През 1960 г. е ръкоположен за дякон, а 1964 г. за йеромонах и веднага получава отличието архимандрит. Специализира в Германия, работи в Африка като мисионер, създава православна мирянска мисионерска организация, която работи както в страната, така и в чужбина сред гръцки емигранти и сред неправославни народи. През 1972 г. Св. Синод го избира за титуларен епископ (т. е. само с титул, без епархия) и оглавява синодното управление за вътрешна и външна мисия „Апостолско служение”. Същевременно преподава история на религиите в Атинския университет, чете лекции и в чужбина. Става главен двигател на православната мисия в Африка и Азия в продължение на десетилетия. След промените Константинополската патриаршия го привлича на работа в Албания, където през 1967 г. със закон е забранена всяка религия и така е унищожена Албанската православна църква. От 1992 г. Патриаршията го избира за Албански архиепископ и с неколцина оцелели от атеистичния терор свещеници започва от нищото да възстановява Албанската църква, възстановяват стари църкви, строят нови, ръкополагат свещеници, изпращат младежи да учат богословие, създават своя полувисша школа. Позицията му на световноизвестен православен архиерей и модератор на Световния съвет на църквите му помага да получи подкрепата от другите църкви и много международни организации, за да изведе Албанската православна църква по много показатели далече напред, във всички случаи и преди БПЦ.
Неговата книга „Мисия по стъпките на Христос” скоро ще излезе и на български език със съдействието на екипа на Двери и сътрудници.
