Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

2gПравенето и благославянето на коливо (варено жито) е сравнително честа богослужебна практика в светогорския монашески живот. На Света гора всъщност не правят отделни панихиди за монасите. Починалите монаси се споменават на общите църковни задушници и в съботите. При това светогорската традиция предвижда коливо да се прави не само при помен, но и на празника на светеца на обителта, като символиката на коливото е една и съща. Когато приготвят коливо за светеца на манастира монасите слагат до него и един малък съд с коливо за починалите си събратя. Споменават игумените през последните 100 години и йеромонасите, йеродяконите и монасите през последните 30 години.

Коливо се прави и когато в храма се излага икона за поклонение. Винаги се приготвя и в събота, когато се споменават починалите, освен ако не се падне Господски празник, когато не се поменават починалите. В общия случай коливото се поставя в малък съд под иконата на Иисус Христос.

Празничното коливо през последните десетилетия обаче представлява истинско произведение на сладкарското изкуство. Обикновено неговата повърхност се изографисва с образа на светеца, чието име носи съборният манастирски храм, например св. Атанасий Атонски във Великата лавра, св. Йоан Предтеча в манастира „Дионисиат“, св. Георги в „Зограф“ и пр. Изображенията с оцветена захар са произведение на изкуството, което за съжаление бързо се разваля, тъй като коливото задължително се раздава на присъстващите.

3gТрадиционното коливо се приготвя по следния начин: слага се грухана пшеница във вода, за да набъбне. След това се слага в нова студена вода и завира. След половин час водата се излива и се слага нова и ври, докато житото „разцъфне“, а течността се сгъсти. Добавят малко сол. След това отделят течността, която правят на сладка напитка със захар и канела. Отцеденото жито се измива със студена вода и се разстила, за да изсъхне. Два-три часа преди литургията се поръсва със счукан сухар (галета), за да попие влагата. След това се пресява, за да паднат излишните сухари. Житото вече е готово. Разстила се в съд и отгоре се покрива със захар, но не на прах, а кристална. Прави се кръст от захар, оцветена с канела.

Празничното коливо е много по-богато: добавят се смлени орехи, карамфил и кимион. Някои манастири слагат вместо орехи печени лешници (белени) и вместо карафмил – канела. Интересно е да отбележим, как се рисува върху коливото. С кибритена клечка или друго пособие с дървен остър връх се очертават изображенията върху кристалната захар. След това дрехите, лицето, косите се запълват със захар с различен цвят. За украса се слагат и разноцветни, основно сребърни захарни топчета.

Традиционното коливо е обичайното сладко в менюто на монасите в киновийните манастири. Руснаците в манастира „Св. Пантелеймон“ и руските скитове и килии правят коливото не от жито, а от ориз, според руската традиция.

6gP5060089.JPG

 4g5g

 7g


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9a4wc 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.