Архим. Йов (Геча) е избран да бъде новият архиепископ на Руската екзархия за Западна Европа под юрисдикцията на Вселенска патриаршия. Той ще замести починалия преди няколко дни Комански архиеп. Гавриил, който обаче още миналата година си беше подал оставката поради тежко заболяване.
След многочасово и активно обсъждане Общото събрание на тази юрисдикция (с официално название „Православни енории от руска традиция в Западна Европа под Вселенската патриаршия”) под ръководството на нейния временно управляващ, митрополита за Франция Емануил, даде 109 гласа за проф. архим. д-р Йов (Геча). От другите двама кандидати архим. Висарион (Комсия) получи 33 гласа, а йером. Михайло (Анишенко) – 9 гласа. Соченият за основен претендент за поста проф. архим. д-р Григорий (Папатомас), грък от Солун, клирик на Вселенска патриаршия, в последния момент е отпаднал от надпреварата. Били са преброени 191 гласа, от които валидни – 151, а 40 бюлетини са били бели или невалидни. Сред избирателите е и българинът свещеник Ангел Величков, служащ в енорията на тази екзархия в шведската столица Стокхолм.
До избора на новия бъдещ архиепископ се стигна след много дискусии и спорни моменти, продължили до последния момент. Изборът на новия архиепископ по устав следва да бъде потвърден от Св. Синод на Вселенска патриаршия чрез провеждането на каноничен избор и ръкоположение.
Припомняме, че повече от година не се стигна до консенсус относно кандидатурите за глава на Руската екзархия към Вселенска патриаршия и предложенията досега не бяха приети от Вселенския патриарх, който има върховния надзор по процедурата.
Руската екзархия в Западна Европа има ключово значение както за Вселенска патриаршия, под чиято юрисдикция е, така и за Московска патриаршия. Последната вижда във всички руски общини в Западна Европа свои членове по силата на националната принадлежност, докато за Вселенска патриаршия Руската екзархия е доказателство, че националната принадлежност не бива да е определяща за юрисдикцията. Затова главата на Руската екзархия се очаква да бъде диалогична личност, далече от националистични пристрастия. Вероятно това е причината да се посъветва архим. Григорий (Папатомас) да си оттегли кандидатурата.
Биографична справка:
Архим. Йов (Игор Владимир Геча) е роден на 31 януари 1974 г. в гр. Монреал, Канада, в семейство на православни изселници от Украйна. Учи в университета Манитоба в Уинипег, Канада, откъдето през 1996 г. получава бакалавърска степен с дипломи по хуманитарни науки и по богословие. На 28 септември 1996 г. е постриган за расофор от Уинипегския митрополит Василий (Украинска гръцко-православна църква на Канада под юрисдикцията на Вселенска патриаршия) в катедралата му „Св. София” в Монреал, а на 29 септември с. г. пак там митрополитът го ръкополага за дякон. След това заминава да учи магистърска и докторска програма по богословие в Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж (докторатът му е присъден през 2003 г. от съвместна докторска програма на този институт с Католическия институт в Париж). На 27 май 1998 г. е постриган за монах (малка схима) от известния архимандрит Пласид (Дьосеи) в манастира „Св. Антоний Велики" във Франция, а на 20 юни 2003 г. в храма на Православния институт в Париж е ръкоположен за йеромонах от Команския архиеп. Гавриил (когото сега наследява на поста). През 2012 г. получава квалификация и за директор по изследванията от Богословския департамент на Лозанския университет, Швейцария.
Отец Йов беше преподавател по литургика в Православния институт „Св. Сергий”, както и в Католическия институт в Париж. В периода 2005-2007 г. беше избран за декан на института „Св. Сергий”. След конфликт в института през 2009 г., като клонящ към Вселенска патриаршия, отива във Фенер, където работи две години като сътрудник при кабинета на патриарх Вартоломей. От 2011 г. е преподавател в магистърската програма на института за следдипломна квалификация при Православния център на Вселенска патриаршия в Шамбези, Женева, Швейцария, а има задължения и на клирик към Руската екзархия. Автор е на множество изследвания в областта на византийската литургична практика.
Вижте: Архим. Йов (Геча) „Преображението на света” – В: Живо Предание
