Защо е възможна появата на „православния сталинизъм” и какво трябва да направи Църквата и обществото за осмислянето на „проблемното” минало? Този въпрос заедно с въпросите за запазването на паметта за жертвите на политическите репресии през 20 век беше обсъден в Москва в края на миналата седмица в рамките на международната конференция на тема „Научно-богословско осмисляне на мъченичеството, изповедничеството и масовите репресии”.
Самият факт, че понятието „православен сталинизъм” се появи сега, в 21 век, е „срам и позор” смята православният публицист и отговорен редактор на Журнал Московской Патриархии Сергей Чапнин. Според него е необходим честен анализ на „неразвитостта на нравствената оценка на историята в съвременната Църква”. Може да се спори в какво се състои причината за „превратното разбиране на историческата памет”. Според Чапнин това е свързано с липсата на живи традиции, доколкото в качеството на такива днес се възприемат съветските традиции, които са „парарелигиозни по природа”. Като пресен пример той даде „патриотичното шоу” „Сталинград”, по време на което мотористи, представящи се за православни, в присъствието на държавния глава и множество хора цитирали от сцената Сталин и това било посрещнато с бурни аплодисменти.
Как да преодолеем „православния сталинизъм”? „Да бъдеш вътрешно честен или поне да се учиш да бъдеш честен, да не се страхуваш да говориш и да не участваш в продължаването на съветската традиция”, е отговорът на Чапнин. Той смята, че е назряла необходимостта от създаването на своебразен „Катехизис по църковна история на 20 век”. „Това изисква ситуацията на забрава, кратката историческа памет”.
Берлинският архиеп. Марк, представител на Задграничната РПЦ, изрази недоумението си, че в Русия е прието да се използва чуждицата „репресии” за кървавите събития през 20 век, което, според него, носи някакъв „умилителен” оттенък. Според него нещата трябва да се наричат със своите истински имена и руската дума „гонения” отразява това, което е било в действителност, но за което почти никой не говори нито в обществото, нито в Църквата”.
Архиепископът е уверен, че разказът за гоненията през 20 век в СССР трябва да се включи в учебната програма. Но преди това трябва да се даде ясна оценка на това историческо явление. „Ако не се възпита съзнание за това, което е било и което трябва да бъде осъдено, то нищо здравословно не може да поникне на това място”, каза архиеп. Марк.
Свещ. Максим Плякин е на мнение, че е опасно „да се ограничаваме само до Сталин”, докато това „уродливо явление” е много по-обширно. Отец Максим е изучил огромния корпус от съвременни псевдо-литургични текстове, възпяващи не само „светия благоверен Йосиф Велики, стоманения император на Русия”, но и „светия благоверен цар-мъченик Йоан Грозни” и дори „благоверния и богодаруван вожд на народа Германския Адолф”. „Ние трябва да отговорим не на идеята за почитането на Сталин като човек, а на идеята за хипертрофирания монархизъм като цяло, когато жаждата за силния император, без разлика какъв ще бъде той – гонител или създател на концлагери, затъмнява Христос”, е убеден свещеникът от Саратов.
На кръглата маса е обсъден и въпросът, как да бъде увековечена паметта на жертвите на масовите репресии през 20 век. Прот. Кирил Каледа, предстоятел на храма на Новомъчениците и руските изповедници в Бутово, постави сложния въпрос, на който все още не може да бъде отговорено: „В бутовските ровове лежат не само светци. Заедно с тях са техните гонители, престъпници. Хората, пострадали от репресии, са принадлежали към различни лагери, а и в самата Църква е имало много брожения. Необходимо е да се търсят форми за запазване на паметта, в това число и по църковен път, в литургическата и в (теоретично)богословската практика. Това е нов проблем, той никога не е стоял в Църквата и все още сме далече от неговото разрешаване”.
Игор Гаркавий, ръководител на мемориалния център „Бутовски полигон”, обърна внимание на ролята на държавата в създаването на мемориали на местата за масови екзекуции. Руската държава днес не просто се е дистанцирала от решаването на тези въпроси, но нещо повече – законово е забранено държавното финансиране за създаването и поддръжката на такива места. Всички съществуващи досега в Бутово, Соловски, Ганина Яма, Алапаевски шахти са създадени под егидата на Руската църква.
Представители на руските епархии разказаха как по места се почита паметта на жертвите на масовите репресии: чрез изложби, поставянето на паметни кръстове, мемориални надписи в храмовете, където са служили убитите свещеници, издаване на книги, създаване на интернет-бази с данни за жертвите на гоненията, кръщаване на улици с имената на свещеномъчениците.
„Често руската история през 20 век се представя само в мрачни тонове. Но това е епоха и на героично отстояване на вярата и именно като такава тя ще влезе и в историята”, са заключителните думи в дискусията на отец Кирил Каледа.
