Мобилно меню

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (36 Votes)

RIANУбийството на отец Павел Аделгейм, за което Двери.бг писа само 2 часа след ужасното престъпление, потресе Руската православна църква и днес е сред водещите теми в руския печат.

Протодякон Андрей Кураев написа лаконично в своя блог: "Убит е последният свободен свещеник в Московска патриаршия. Кой от свещениците, особено семейните и щатните, сега ще може неанонимно и публично да каже: "Владико, не сте прав!"? Той не беше дисидент. Той не търсеше специално поводи за критика и конфликт. За него предпоставената неправота на църковната власт не беше аксиома. Имаше само една тема - за задушаването на общинно-енорийския живот. И в това отношение беше напълно каноничен. Сатаната го души чрез Псковския митрополит (да-да, архиереят също може да има страсти и капризи). А през изминалата нощ пристъпи към още по-решителни действия. Сатанистът, убил отец Павел, подари на Църквата Христова още един мъченик. Но някак си не може да се зарадваме на това. Радостното тук е само едно: отец Павел понесе достойно и до края своя кръст. Вечна му памет!"

От пресслужбата на Московска патриаршия съобщиха, че "Светейшият патриарх Кирил скърби за смъртта на отец Павел Аделгейм и се моли за упокоението на душата му". В Московска патриаршия смятат, че "според информацията, с която разполагаме към момента, той е станал жертва на изпълнението на своя пастирски дълг като готовност да помогне на всеки човек".

Библеистът Андрей Десницки смята, че "през последните години отец Павел стана известен, но много неудобен човек. Той имаше своите убеждения и винаги ги изказваше открито. Какъвто беше като млад, такъв остана и до края си. Не знам, дали у нас останаха още свещеници, които могат да говорят с такава свобода". В интервю за Газета.ру Десницки припомни, че основният труд на отец Павел беше "Догматът за Църквата", в който той "излага своето разбиране за енорията като основата, на която се строи Църквата и където няма равенство подобно на демократичното гласуване, но съществува принципът на съборността, което означава, че никой не е излишен и никой не може да бъде отхвърлян. При това отец Павел не беше реформатор. Той беше човек, който свидетелстваше за своя опит и приканваше към дискусия. Но диалогът така и не започна".


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xrqq8 

Разпространяване на статията: