В събота на задушница българският свещеник в Пасау отец Виктор Иванов Цимер за първи път след голямото наводнение в града отиде в храма, в който се помещава българската църковна община „Св. Анна“. Това е старокатолическата църква „Възкресение Христово“ (Аltkatholische Аuferstehungskirche). От съображения за сигурност в пострадалия от наводнението храм не можеше да се отслужи планираната за този ден заупокойна литургия и свещеникът заедно с трима иподякони отслужи само панихида за починалите сродници, приятели и близки на всички българи в града и околностите му.
След това отец Виктор заедно с тримата иподякони - Юлиус Цимер, Николай Бауер и Петър Иванов - изнесоха от храма оцелелите от наводнението църковна утвар, одежди, икони и книги и ги съхраниха на сигурно място до завършване на окончателния ремонт на църквата, който ще трае до средата на месец септември. След оттеглянето на водата подът на храма е бил покрит с дебел слой тиня. Всичко това е изчистено от мобилизираните пожарникари, полицаи и доброволци. Сега в църквата са включени вентилатори, отоплителни уреди и влагоуловители, за да бъде изтеглена влагата от стените. След това мазилката ще бъде свалена от стените до височината, на която е било наводнението в помещенията. Всички дървени и гипсови стени, както и столовете, масите, пейките и вратите са неизползваеми, килимите, останали под водата, са покрити с двадесет сантиметра тиня, вратите на храма са се изметнали, а външната врата към олтара изобщо не може да се отвори.
От храмовото обзавеждане на общината са пострадали задпрестолния кръст, който е бил целия под водата, два свещника, кандилницата и няколко малки икони, за щастие не е пострадала дарохранителницата, в която са се намирали осветени дарове.
В късния следобед тримата иподякони и свещеникът посетиха няколко църкви с цел да намерят нов дом за богослуженията на нашата църковна община до завършването на ремонта. Те посетиха и един манастир, намиращ се в Пасау, високо над Дунава, където отец Виктор имаше предложение още преди три години да приюти българската община. „Единственото съображение да не се пренесем в манастирската църква - сподели нашият свещеник за читателите на Двери - е, че там не живее никой и вече на няколко пъти мургави нашенци разбиват врати и прозорци и се опитват да намерят нещо от "съкровищата" на манастирското братсво. Там разбира се, няма нищо ценно, нанесени са само безсмислени материални щети. Жалко, че българи отново са замесени в подобни деяния. Този манастирски комплекс е огромен и има големи възможности за развитие на селскостопанска и туристическа дейност, има много сервизни и селскостопански помещения, множество стаи за преспиване, магерница и административни помещения, както и голяма църква към него. Преди години всичко това беше предложено за продажба. Последният монах е починал през 2011 г. и имотът беше оценен за над един милион евро, но досега никой не се е наел да го купи и сградите бавно се рушат. Но стопанисването на такъв манастирски комплекс не е по силите на малката българска църковна общност. Още повече, че българите в Пасау намаляват. След наводнението три български семейства вече са напуснали града на трите реки и вече живеят в Мюнхен. Също и българското студентство е намаляло от триста човека преди няколко години, до четри–пет в момента. В големите градове има по-големи шансове за работа, а и за децата има повече възможности, а това са основните причини, заради които нашенците идват в Германия.“
Наводняването на българския храм в Пасау поставя нови предизвикателства пред о. Виктор и църковната община: да се пренесе и съхрани църковната утвар, да намери нов храм, да се оборудва според изискванията за православното богослужение. Трудността се увеличава от факта, че българският свещеник в Пасау, както всички наши свещеници в Западна и Централна Европа, през седмицата работят друга работа, а времето за тяхното служение е само в събота и неделя. Да се надяваме, че нашата църковна община, ръководена от толкова енергичен свещеник, ще успее да се справи и с това ново предизвикателство.
Храмът на българската община на брега на р. Ин в Пасау:
О. Виктор показва до къде е стигнала водата по време на бедствието в началото на юни:
Панихида в пострадалия храм:
О. Виктор и иподяконите изснасят църковното имущество от храма, който ще се ремонтира до месец септември:
