В навечерието на Великия пост Вселенският патриарх Вартоломей отправи своето Великопостно послание към вярващите. В него той призова към проява на действена любов и помощ към хората в нужда, което е условието да преживеем в пълнота радостта от Възкресението. И по-конкретно патриарх Вартоломей казва:
„Обични в Господа братя и чеда,
Божествените отци са постановили големият празник на Господнето Възкресение да се предшества от период на аскетично усилие и духовно очистване, който продължава 40 дни. Тази аскеза се упражнява и чрез ограничаването в храните, т. е. чрез поста, но най-вече чрез въздържание от зло. Светият химнописец подчертава, че истинският и благоприятен на Бога пост е избягването на злото, въздържанието на езика, въздържането от гняв, отдалечаване от лошите желания, от злословието, от лъжата и лъжесвидетелстването, изправяне на неправдата, прогонване на страстните помисли, горещата изповед, очистването на съвестта, въздържанието от „вредните страсти, от завистта и омразата, от всяка злоба”, отбягването на „отклоняването на ума”, изповядването на грешките, защото „близо до вратата е Съдията”, Който изпитва сърца и утроби, Който е навсякъде и всичко изпълва” (Из Великия канон на св. Андрей Критски).
Физическата аскеза има за цел да очисти ума и да го обърне към любовта на нашия Господ и Бог Иисус Христос. А също така се стреми да постигнем любов към нашите ближни, която е доказателството, че сме ученици на Обичащия ги. Любовта ни трябва да е дейна и да съдържа някаква жертва от наша страна за другите. Защото любов без предлагането на необходимите материални средства и духовни блага за този, когото обичаме, е празно слово. А още повече в нашето време на голяма нравствена и икономическа криза сме длъжни, които имаме тази възможност, да окажем своята помощ към нашия ближен с радост, любов и уважение към него. Тогава само нашата радост за Възкресението на Господа ще бъда обилна, когато помощта ни към Неговите най-малки братя, нашите ближни, е богата. „Колкото повече увеличиваш богатството, толкова намаляваш любовта”, ни учи нелъжовният св. отец (Св. Василий Велики, Към богатите. PG 31, 281Β)”.
Патриархът констатира със съжаление наивната вяра на днешния свят, че „радостта идва от получаването и притежаването на богатство, слава, отличия и други удоволствия”. Докато истината, според него, е че радостта и удовлетворението от споделената любов и материални блага с ближните ни хора са несравнимо по-големи. Най-разпространеният обществен възглед, който се предава и на младите, е че най-изгодният за тях път е този на сребролюбието и алчността. Когато тези идеи обаче станат повсеместни, казва патриархът, те създават социални сътресения и в крайна сметка причиняват беда на онези, които придобиват големи блага за сметка на чуждото нещастие. Неминуемото социално разделение трябва да се омекотява чрез споделянето на блага на имащите с неимащите, както и Господ ни учи: „Който има две ризи, нека даде една на нямащия нищо”.
Само чрез усещането за нашето единство с всички наши ближни, и особено с по-слабите, ще преминем периода на Великата и свята Четиридесетница по начин, който ще се хареса на Бога и ще получим Христовата благословия, казва Вселенският патриарх.
„През тази година, която обявихме за Година на Общочовешката взаимопомощ и предвид сериозната световна икономическа криза, трябва да покажем колкото е възможно по-голяма ангажираност към облекчаване на състоянието на братята ни, лишени от елементарни материални блага”.
Само по този начин, заключава патриарх Вартоломей, ще имаме духовна полза от поста и ще празнуваме с преизобилна радост светото Възкресение на нашия Господ.
