Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (13 Votes)

FA2A21CDВ Русия продължава дискусията за канонизацията на новомъчениците, която придоби нова актуалност след публикуването на новия църковен календар на Московска патриаршия. В новия календар, без да се дават обяснения, са пропуснати имената на канонизирани новомъченици, които са присъствали в по-старите църковни календари. Това даде повод да се заговори за "деканонизация" на светците и за критериите, по които се извършва канонизацията на новомъчениците. Появи се информация, че в досиетата на някои от жертвите са намерени сведения, че те са донасяли или предали свои съмишленици.

Научният сътрудник от Православния хуманитарен университет „Св. Тихон” Лидия Головкова е разгледала повече от 20 000 следствени дела на пострадали за вярата си християни в процеса на издаването на осемтомната Паметна книга „Бутовски полигон”. Тя е убедена, че да се съди за светостта на човека по следственото му дело е грешка.

„Принципно не бива да се разсъждава за светостта на човека по следственото му дело. Мисля, че ще мине известно време и тогава ще ни се смеят, че сме канонизирали светци, взимайки за основен източник на информация следственото им дело”, счита изследователката.

„Воденето на углавно-следствените дела се възлагало на две групи следователи, които на жаргона на сътрудниците на Националния кометит по вътрешните дела НКВД се наричали „литератори” и „забойчики”. „Забойчиците” слагали подписите под протоколите, а „литераторите” съставяли техния текст. Понякога първите вземали подпис от човека, поставен на празен лист, на който след това се написвал необходимия на следователя текст. Друг път подписите под протоколите просто се подправяли. Аз например попаднах в документ от дело от 50-те години на думите на един чекист, който писал на друг: „Ако ти е необходим специалист по подписите, то аз имам двама души, които прекрасно се справят”, разказва експертът.

А някои дела били съставяни даже след като човекът вече бил разстрелян. Според Л.Головкова с фалшифицирането на следствените дела, на езика на чекистите наричано „липачество”, се занимавали всички отдели на НКВД, в това число и в Москва и Московска област. Доказателства за това се съдържат в много следствени дела от 50-60-те години, когато били съдени сътрудници, фалшфицирали дела през 30-те години. По време на арест били конфискувани личните вещи на хората, в това число писма и лични бележки. Така в делата се появявала необходимите на следствието имена, фамилии и адреси на мними съобщници. За същата цел била използвана и цяла армия от осведомители.

По такъв начин, например, в делото на последния предстоятел на Свето-Троицката Сергиева Лавра архим. Кронид (Любимов) се появили имената на 14 йеромонаси, служещи в енориите на Загорска околия, които отец Кронид уж бил назовал при първия си разпит. От материалите се вижда, че на следващите разпити отец Кронид отказва да отговаря на този въпрос, все едно не е отговарял на него. Пазят се обаче и признания на подчинените на тогавашния началник на Загорското районно управление, които казват, че са видели лично как се съставят фалшиви протоколи и се дават за подпис на разпитваните. Архим. Кронид, вече изцяло ослепял, бил разстрелян на Бутовския полигон през 1937 г. по обвинение в ръководоство на монархо-контрареволюционна група монаси и духовници. Прославен е като новомъченик през 2000 г. 

"Протоколи от разпитите, които са дълги цели страници и без нито една поправка, се повтарят в делата на различни хора - разказва Головкова. - Тоест, протоколите просто се преписвали, тъй като ги е мързяло да мислят нови, а и не е имало време". Само онези протоколи, които са били написани с думите на самия обвиняем или от него самия представляват истинска ценност за изследователя, но такива са малко. А в основния случай въобще не можем да различим къде е истината, и къде лъжата. Възможно е някои дела да са фалшифицирани повече, други по-малко, но и това не можем да разберем със сигурност. Затова считам за безумно да се доверяваме на тези дела. По този начин ние самите продължаваме да следваме логиката на гонителите. Трябва да имаме предвид, че през онези години следствените дела са се съставяли единствено, за да опорочат невинни хора". 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xxkwy 

Разпространяване на статията: