Руският патриарх Кирил публикува отчет за своята дейност през 2012 г. В документа, прочетен пред московския Епархийски съвет, се посочват най-важните църковни събития през изминалата година. В отчета си патриархът отбелязва не само успехите на Руската православна църква, но не спестява и пропуските, дава насоки за преодоляването им и заявява, че ще следи за изпълнението.
Патриарх Кирил започва отчета със своята дейност като председател на Св. Синод на Руската православна църква и резюмира петте сесии на Св. Синод през 2012 г.
Висшият църковен съвет, изпълнителният орган на Руската православна църква, е имал шест сесии, в които са били обсъждани важни въпроси, сред които заявлението във връзка със съдебната присъда над „лицата, осквернили свещеното пространство на храма Христос Спасител“.
Патриарх Кирил обобщи работата на новия за Руската църква „механизъм за осъществяване на съборността – Междусъборното присъствие“, създаден през 2010 г. Пред изминалата година в неговите профилирани комисии и работни групи се провежда интензивна работа по подготовката на документи за наближаващия Архиерейски събор. На следващия етап тези проекти са били обсъждани по епархиите и в интернет. През ноември, след внасяне на поправките от обсъжданията, документите са минали редакция в комисия под ръководството на патриарх Кирил. Предстоятелят на РПЦ констатира, че е „било радостно да наблюдава широката общоцърковна дискусия, която се оформи в рамките на този работен орган“.
В доклада си патриархът споменава добрите си отношения с Владимир Путин и Димитър Медведев и многобройните срещи с тях през годината. Той отбелязва ползотворното сътрудничество с кмета на Москва Сергей Собянин във връзка с реализирането на съвместни проекти.
В документа се отчита създаването на голям брой нови епархии - 35 и на 17 нови митрополии, които „дават забележим положителен импулс за по-нататъшно уреждане и развитие на църковния живот“.
Патриарх Кирил прави ретроспекция и на посещенията си в братски православни страни. На първо място посочва визитата си в Българската православна църква, при която „преживял радостта от съслужението и молитвеното общение“ с нейния предстоятел, с архиереите, клира и паството на БПЦ. По-нататък патриарх Кирил разказва за посещенията си в Кипър, Полша, Йерусалим и Япония.
В отчета на патриарха е отделено място за статистика на свършената работа през 2012 г., в която се оповестяват данни за състоянието на Московска епархия. Посочва се, че в Москва сега има 894 храмове и параклиси. От тях 90 са в процес на строителство, 26 са временните храмове до завършване на строежа на църквите по проекта за построяването на 200 храма в Москва.
В документа се прави отчет за прилагането на решенията на епархийския съвет. В него се посочва, че е постигната договореност с департамента за жилищна политика на Москва да бъдат предоставени жилища на многодетните свещеници. Вече са направени и изпратени списъците със свещенослужителите, които имат нужда от подобряване на жилищните условия.
Отчита се, че всички храмове в Москва, дори стоящите се, имат свои сайтове в интернет.
Организирани са занимания за повишаване на църковната грамотност и култура на общуване за охранителите на храмовете, клисарите и свещопродавачите. Те са били обучени и как да действат при нестандартни и извънредни ситуации.
По искане на патриарх Кирил в едно от московските гробища е отделено място за погребване на деца-сираци.
Отчетът представя редица дейности по социалното подпомагане на московчани от страна на енорийските храмове.
Взети са комплексни мерки за решаване на въпроса с финансирането на московските православни училища.
Документът прави преглед на отношенията между Църквата и обществеността, в които главно място заемат общите чествания на годишнини. Сред тях е отбелязването на 5-та годишнина от подписването на Акта за каноническо общение между РПЦ и Руската Задгранична църква.
В документа е засегнат въпросът за отношенията на Руската православна църква с държавната власт. Патриархът подчертава, че Руската църква не се стреми да получи статута на държавна религия. „Горчивият опит от миналото столетие показа, че всяко привързване към държавната машина води до това, че при смяната на политическата система Църквата неизменно се отъждествява в съзнанието на хората с предишния курс и режим“. Патриарх Кирил изрично отбелязва: „Разпространяването на мита за срастването на Църквата и държавата е един от начините за борба с Православието“.
Предстоятелят на Руската църква се спира и на „скандалните събития в политическия и обществения живот на нашата страна“. Сред тях са посочени:
- Кощунствени действия срещу храмове и клирици на Руската православна църква.
- Антицърковната информационна кампания на много медии.
Във връзка с това патриархът заключава: „нападките и притесненията само укрепват Църквата“.
В раздела „Информационно взаимодействие на Църквата с обществото“ патриарх Кирил подчертава важността и необходимостта от „постоянни усилия за оптимизацията на нашето присъствие в медийното пространство“, при това не само на общоцърковно, но и на епархийско ниво.
Според предстоятеля на РПЦ не е достатъчно храмовете да имат свои интернет-страници, но сайтовете „трябва да станат център на виртуалното общуване, което в някаква степен да компенсира недостатъчните вътрешноенорийски връзки“.
Патриархът отбелязва важността на интерактивния диалог с вярващите, които „трябва да са сигурни, че ние ги чуваме и сме готови да им помогнем да намерят отговори на въпросите си. Неразумно е да се чака младежите да посетят храма, при това във време, когато на нас ни е удобно да ги приемем“.
Предстоятелят на РПЦ заявява, че „всички спорни ситуации, които възникват при реализацията на дадена програма, се разрешават чрез открит диалог в медийната сфера“. Затова Църквата е задължена да отговаря на предизвикателствата на времето и свещенослужителите трябва да имат представа от основните тенденции в развитието на информационната среда.
В отчета си той отбеляза, че официалното издание „Журнал Московской патриархии“ през 2012 г. е стартирал нови проекти: видеоприложение „Първосветителско слово“, специализираното приложение „Храмоздатель“ и др. През тази година е завършил първият етап от цифровизацията на архива на списанието. През ноември е открит сайт, на който е публикуван архивът от 1943 до 1954 г.
В отчета за манастирите става ясно, че на територията на Москва има 1683 монаси и монахини. Патриархът отбелязва, че те са продължили своята социална работа, като напомня, че „помощта към онеправданите, утешаването на страдащите и скърбящите, подкрепата на немощните, грижата за сираците и старите хора не е някаква новомодна прищявка, дан към мира сего, а наш непосредствен дълг“.
Патриархът отбелязва, че сайтовете на манастирите не трябва да са витрина с красиви изгледи от св. обител, а да дават информация за часовете на богослуженията, на изповедите, как се стига до манастира, дали има осигурена нощувка, да има възможност хората да задават въпроси и да им се отговаря адекватно. Той обръща внимание на калугерите да не се осланят на самата институция на монашеството, а да разбират голямата си отговорност пред Бога и Църквата и „да се отнасят към всички идващи в св. обител с търпение и смирение, без каквото и да е било високомерие и пренебрежение“.
В отчета за реализирането на проекта „Програма 200“ за построяването на нови храмове в Москва патриархът отчита, че досега са построени 8 църкви в пет района на града. Като особено важен въпрос е посочено набирането на средства за довършването и строежа на храмовете.
По-нататък в отчета си патриархът се спира на "Актуални въпроси за пастирското служение и енорийската дейност". В него между другото той напомня на духовниците, че „за света те са представители на Църквата, която е призвана да свидетелства за Истината, наричайки лъжата лъжа, а истината истина“. Не на последно място патриархът посочва: „Духовенството на столицата трябва да е образец за подражание не само по въпросите на духовния живот, но и за външния вид“.
В отчета на социалната работа на Църквата се посочва, че е проведена сериозна дейност по уреждане на отношенията с болниците в Москва. На този етап са сключени 45 договора между енории и медицински учреждения. Енориите, които обгрижват болниците, се занимават с организацията на богослуженията и тайнствата в болничните църкви, параклиси и молитвени стаи.
Енорийските храмове в Москва имат списъци с нуждаещите се енориаши, на които трябва да се оказва социална помощ в зависимост от възможностите на енорията. Отчитат се дейности на Църквата за бездомните хора, сгряването им в студените месеци, осигуряването на храна и взаимодействията с общинските власти в тази насока.
Като постижение в социалната работа на Църквата на територията на Москва се отчита организирането и функционирането на кризисния център „Дом за мама“, който е открит през 2011 г. и оказва подкрепа на жени, оказали се в трудна житейска ситуация по време на бременност или с малко дете.
В документа се посочват детайли от работата на Църквата с младежите в Москва. Сега във всеки храм в града има щатен сътрудник, отговорен за тази дейност. Отчитат се като особено успешни редица мероприятия под названието „Вяра и дело“. През тази година са се провели: международен младежки форум на тази тема, образователни курсове за младежи, организирането на общомосковско доброволческо движение „Вяра и дело“ и др.
В отчета освен успехите са отбелязвани и трудностите, които трябва да бъдат преодолени.
В документа се посочват и постиженията в областта на „религиозното образование, духовната просвета и мисионерството“. Отбелязва се, че в Москва действат 235 неделни училища, в които се обучават 10878 деца и 7098 възрастни.
Като една от най-често срещащите се трудности патриархът посочва „недостатъчното участие в живота на неделните училища на председателите и клира на храмовете“. Много често духовенството не се интересува от работата на училището, а то функционира благодарение на ентусиазма на преподавателите. Патриархът напомня, че учителството е задължение на духовните лица и за него остава „непонятно“ тяхното равнодушие, а често и съзнателно пренебрежение към тази дейност.
Патриархът с болка констатира ниския процент деца и младежи, които посещават неделните училища. Като причина се посочват липсата на помещения за училища, недостатъчните храмове на територията на града, недостатъчната въцърковеност на московчани.
Патриархът посочва, че „ситуацията с въвеждането на предмета „Основи на религиозната култура и светска етика“ в столицата предизвиква сериозно безпокойство“. В Московската градска епархия само 23,4% от родителите са избрали децата им да изучават православие, което е най-ниският показател за Централния федерален окръг.
В приоритетите на мисионерската дейност на РПЦ в Москва са посочени: християнското свидетелство в младежка среда, активно присъствие в системата на висшето и средноспециалното образование, в медийното пространство и в интернет.
Посочват се и по-значимите мисионерски проекти, осъществени през 2012 г. Сред тях е подготовката на мисионерски кадри за Москва, като досега сертификати са получили повече от 70 човека. За трудовите имигранти в Москва са организирани курсове по руски език и култура, подготвени са мисионерски материали за работниците, идващи от Кавказ и Средна Азия.
В заключението на отчета се посочва, че сега в Москва се реализират редица програми и проекти, обхващащи основни целеви аудитории, отворени за всеки, независимо от социалния му статут, възраст и национална принадлежност.
Снимка: patriarhia.ru
