Александрийският папа и патриарх Теодор отправи своето традиционно рождественско послание към православните вярващи в Африка. Акцентът на неговото слово през тази година бе жената и светостта на майчинството.
"Преди две хиляди години, в една нощ като днешната, Богородица е прегръщала новородения Иисус, за да го стопли. Няколки дни по-късно и отново сред мрак, Иисус ще потърси топлина този път в прегръдките на майка Си, бягайки към Египет и търсейки спасение от гнева на Ирод. Но и по-нататък, през целия Му живот, толкова смирено започнал във Витлеем, редом до нашия Господ винаги е майка Му. Св. Богородица е следвала вярно и търпеливо Иисус през всички евангелски събития, при всички изпитания на земния Му живот. Мълчаливо вървяла редом с Него, мълчаливо Го подкрепяла, мълчаливо участвала в болката на своя Син и Бог. Божията майка показа, че майчината любов е незаменим стълб в човешкия живот. Тя прояви принципите на нежността, скромността и солидарността. И картината на майчиния покров и закрила - такава, каквото се обрисува в онези малки ясли, остана вовеки отправна точка за всички жени по света. Прибежище на надежда, всеки път, когато се губеше и последният лъч светлина. Прибежище за смелост всеки път, когато се изчерпваха и последните запаси от сили.
Днес, когато човекът превзема една след друга крепостите на знанието, днес, когато човекът усъвършенства наличните технологични ресурси, днес, когато човекът има често илюзията, че може да замени и Самия Бог - жената, като естествен носител на промяната и възраждането на света, все още не се радва да уважението, което заслужава в обществото.
Може би формално мястото на жената бе издигнато. Но едновременно с това нейните права продължават да бъдат постоянно нарушавани. Може би много жени прекарват безгрижно днешната вечер, обкръжени от любими хора и около празничната трапеза. Но в същия този миг има и голямо множество жени, които не могат да почувстват празничната атмосфера на тези дни.
Жените са жертви на незаконен трафик с цел тяхната експлоатация и продажба. Има жени, изтезавани от съпрузите си, жертви на семейно насилие. Има жени, носители на вируса на СПИН, които плащат цената на обществената изолация. Има безработни от дълги години жени, изключени от пазара на труда. Всички тези жени се борят да преодолеят своето изключване от обществото.
Има жени, които в нашата епоха на икономически трудности, са призвани да откликнат на много роли - тази на съпругата, на майката, на работещата жена, на домакинята. В опита си да отговорят на всички тези обществени изисквания и да запазят крехкия баланс, жените са подложени на натиск, стрес, изтощение, срив.
Има и жени в пясъчна Африка, които със страх и тревога очакват Божия дар на идващия живот. И това, защото в този забравен край на планетата ни една от шестнадесет жени умира по време на раждането или бременността, а техните деца, останали сирачета има десет пъти по-голяма вероятност да умрат две години след смъртта на майка си.
Скъпи мои братя,
Един свят без майки е свят без любов, и един свят без уважение към жената като извор на живота е свят без човещина. Затова нека не допускаме кризата на нашето време да се отрази на уважението към правата на жената. И това, понеже правата не познават пол, нито граница. Нека покажем необходимото уважение към личността, работата, усилията, нуждите и желанията на майката, съпругата, сестрата, дъщерята.
Именно това уважение, подобно на това на праведния Йосиф към Богородица, правят реалност днешните мисионери в Африка, които изграждат центрове за хуманитарна помощ с център жената, която се труди, бори се, търпи. Вярно е, че средствата не стигат, когато всички сме в хватката на икономическата оскъдица. Едновременно с това не е възможна надежда за едно по-добро бъдеще, без уважение към жената като носител на Божествения дар на живота. Надежда за по-добро бъдеще е невъзможно без защитата на правото на сигурно майчинство.
Майчинството, което Богородица освети една нощ като днешната край скромните ясли.
