Сайосет, Ню Йорк
На 13 декември 2011 г., вторник, в деня на св. Герман Аляскински, отбелязваме 28-мата година от упокояването на протопрезвитер Александър Шмеман – декан на Православната богословска семинария „Св. Владимир”, Крестууд, Ню Йорк, и водещ православен богослов.Роден през 1921 г. в Естония, в семейство на руски емигранти, той прекарва младостта си във Франция, където получава средно и висше образование. Завършва богословие в Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж, който по онова време, след смутовете, предизвикани от Руската революция от 1917 г., е център на руската православна образованост.
Ръкоположен за православен свещеник през 1946 г., той преподава История на Църквата в института „Св. Сергий” до 1951 г., когато е поканен да се присъедини към преподавателския състав на Световладимирската семинария, намираща се тогава в града Ню Йорк. За кратко време той е припознат като водещ изразител на православното литургично богословие, което разглежда литургичната традиция на Църквата като основен признак и израз на християнската вяра.
На
5 юли 1959 г. той защитава докторска степен в института „Св. Сергий” за своя
труд „Църковният устав: Опит за въведение в литургическото богословие”. Почетен
доктор на университета Бътлър, Общата семинария (General Theological Seminary),
колежите Лафайет и Йона и Гръцкото православно училище на Светия Кръст.
Освен
преподаването в „Св. Владимир” о. Александър е хоноруван преподавател в
университета Колумбия, в Нюйоркския университет, в Обединената семинария и в
Общата семинария в Ню Йорк и е чест гост-лектор в много университети из цялата
страна. Представител е на Православната църква в икуменическото движение и
заема позиции в Младежкия департамент на Комисията „Вяра и устройство” към
Световния съвет на църквите.
Декан
на семинарията „Св. Владимир” от 1962 г., той допринесе за образоването на цяло
поколение православни свещеници. През времето на неговото деканство семинарията
придоби широко признание като център на православното богословско образование.
През
1970 г. той изигра водеща роля за извоюването на автокефалията на Православната
църква в Америка, която по това време стана официално независима от Руската
православна църква и се посвети на обединението на православните етнически
юрисдикции в страната.
Бидейки
обвързан с каузата на една обединена американска православна църква, о.
Александър през цялото време оставаше загрижен за съдбата на вярващите в СССР.
В продължение на 30 години неговите беседи, които се предаваха по руското радио
„Свобода”, му спечелиха купища последователи в Съветския съюз. Един от неговите
слушатели, докато все още беше в СССР, Александър Солженицин, остана негов приятел
и след емигрирането си на Запад.
О.
Александър публикува повече от дузина книги, сред които За живота на света, Въведение
в литургичното богословие и Църква,
Свят, Мисия, които се радват широка популярност, както и безброй статии и
студии. За живота на света беше
преведена на много езици и остава и досега един от най-популярните трудове
върху християнството за широка аудитория. Седмици преди смъртта си о.
Александър завърши и главното си изследване върху Евхаристията.
Нека
бъде вечна паметта му!
