В последно време в църковните среди все по-конкретно се говори за предстоящия Всеправославен събор – за неговия дневен ред и срокове. Едновременно с това темата се обсъжда активно в Интернет. Появяват се дори сайтове, които твърдят, че това ще бъде Осмият вселенски събор, който ще стане „антихристов”, че на него ще се вземат решения в разрез с учението на Църквата, че ще бъде променен църковният календар, ще бъде въведен женен епископат, ще се отменят постите, ще се преразглеждат основите на вероучението. В историята на Църквата е имало седем вселенски събора – първият от тях през 325 г., а последният – през 787-ма. Ще стане ли Осми вселенски съборът, чиято подготовка върви вече половин столетие и който може да се състои в най-близко време?– Мога да уверя всички съмняващи се в това, че този събор няма да бъде Осми вселенски – обяснява председателят на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия митрополит Иларион (Алфеев). Съборът няма да отмени постите, няма да въведе женен епископат, няма да разреши второбрачие на духовенството, няма да признае власт на Римския папа над Православната църква, няма да подпише уния с римокатолиците – с една дума, няма да направи нищо от онова, от което се опасяват днес някои „защитници на православието”, проявяващи ревност не по разум. Ако пък на този събор се случи нещо, каквото и да било, противно на духа и буквата на седемте вселенски събора и на многовековното Предание на Православната църква, то Руската църква няма да го признае и няма да го приеме.
Владика Иларион е разказал, че предстоящият събор е подготвян половин век. Първоначално на дневен ред са били поставени повече от сто теми. След това броят на въпросите за обсъждане е бил съкратен до десет и почти по-всички тях са били изработени общи позиции, които не предвещават никакви революционни промени. Останало е съгласуването на такива въпроси като диптисите. Тоест църковния протокол – в какъв порядък следва да бъдат разположени църквите при споменаване в храмовете и на масата на Събора. В този списък Руската църква е на пето място – нещо, което никой не оспорва. Грузинската църква обаче някои, включително и Руската църква, разполагат на шесто място, а други – на девето.
Принципен е въпросът: как ще се приемат решенията на Събора – с мнозинство или с консенсус. Нашата църква е за консенсус, тоест дадено решение да бъде смятано за прието, ако всички са съгласни. На съвещанието на главите на православните църкви през 2012 г. трябва да бъде постигната договорка по оставащите проблеми и да бъде назначена датата на Всеправославния събор.
