Появата в Москва на Пояса на Пресвета Богородица позволи на десетки хиляди руснаци да демонстрират, от една страна, принадлежността си към християнския свят, а от друга – жаждата си за материално потвърждение на чудото. От миналата събота поклонници денонощно се стичат в храма „Христос Спасител”, надявайки се да изпросят от св. Богородица изцеление или пък появата на мъдър управник в Русия.
Пребиваването на православната светиня в Москва, съвпадащо с отбелязването на 20 ноември на 65-годишния юбилей на патриарх Кирил, е последната точка от пътешествието на реликвата из страната. На 20 октомври Поясът на св. Богородица беше доставен от Света Гора в Санкт-Петербург, където го посрещнаха премиерът Владимир Путин, губернаторът Георгий Полтавченко и вицепремиерът Дмитрий Козак. Донасянето на Пояса на св. Богородица в Русия е уникално събитие, което Московската Патриаршия с право ще запише сред своите активи.
Братството на гръцкия Ватопедски манастир отговаря отрицателно на всички молби реликвата да бъде изнесена зад пределите на обителта. Нашата страна стана първата, в която е донесена почитаната в целия християнски свят светиня. „Визитата” на реликвата щеше да бъде невъзможна без църковно-държавното сътрудничество. Фондът „Св. апостол Андрей Първозвани” и „Центърът за национална слава на Русия”, доставили реликвата, са под патронажа на президента на компанията „Руски железници” Владимир Якунин, а в надзорния съвет на центъра присъстват управляващият делата на президента Владимир Кожин и вицепремиерът Сергей Иванов.
Поясът на св. Богородица беше разнесен от Калининград до Владивосток и от Норилск до Ростов на Дон. По целия си маршрут той бе съпровождан от безбройно множество вярващи. Така например, в не най-голямата регионална столица Саранск да се поклонят на светинята дойдоха 70 хиляди души. В Петербург пък средното време на чакане на опашка беше 13 часа. В Самара вярващите (включително жени с деца в ръцете си), като не издържаха на многочасовото стоене в студа, със сила се промъкваха през полицейския кордон, а в Ставропол на опашката за светинята умря 84-годишна поклонничка, пристигнала от североосетинския Моздок.Поклонниците бяха водени не само от вярата, но и от думите на Патриарх Кирил, че „много неизлечими болести, включително и онкологични, отстъпват пред горещите молитви на хората пред тази светиня”. Молитвата за здраве беше и основното прошение на вярващите, за чието удобство властите в Москва в продължение на почти седмица затвориха всички улици, водещи към храма „Христос Спасител”. Покрай опашките за ковчежето със светинята бяха разположени 350 тоалетни и 160 автобуса с медицински бригади и психолози, дежуриха и 14 автомобила за бърза помощ. На „Волохонка” бяха разположени 6 пункта за хранене и още 39 – на „Пречистенска” и „Фрунзенска крайбрежна”. Впрочем, както се убеди кореспондентът на „Московские новости”, да се обърне внимание на цялата маса поклонници (а само в неделя дойдоха повече от 70 хиляди вярващи) е било крайно сложно.
„Жалко, че тук не са сложили сергийка с чай. Че е много студено” – оплаква се Валентина Шестопалова, дошла от Воронеж, за да помоли св. Богородица „за себе си и за своите деца”. София Денисова, която беше дошла от Курск, била подготвяна и наставлявана „от целия вход, всеки й дал по бележчица за Богородица” – за всички да се помоли, никого да не забрави. София отдавна пътува по свети места и знае, че трябва да се облича по-топло. „А за другите – жалко; съвсем замръзнаха” – казва тя.
Александър Дубинин, тръгнал от подмосковското Щелково за храма „Христос Спасител” в пет сутринта, смята че ще се прибере обратно в два през нощта. „Първата ми работа ще бъде да помоля Богородица за мъдър управник” – казва той. „Дойдох тук с майка ми. Ще се помолим аз да се излекувам от тика, че – както казва мама – това много ме мъчи” – разказва юношата Антон. „За какво друго да молим тук Пресветата Богородица, освен единствено за здраве!” – уверено заявява пенсионерката Юлия Демяновна от Липецк и добавя: „Дано се върна оттук без възпалението на белите дробове”.
Поясът ще остане в Москва до 23 ноември, след което ще се върне орбатно на Атон.
В руските храмове ще останат отдавна пазените там богородични светини, които от гледна точка на самата Църква по значимост и целебна сила не отстъпват на Пояса. Към тях обаче не се наблюдава бум на поклонничеството. „Частица от ризата на Пресвета Богородица се пази в храма „Христос Спасител”, частица от Пояса на Богородица се намира в Свето-Троицката Сергиева лавра” – напомни за „Московские новости” завеждащата катедрата по журналистика и връзки с обществеността в Руския православен институт „Св. Йоан Богослов” Елена Жосул. Тя отбелязва, че пътешествието на светинята из Русия е привлякло всеобщото внимание към Църквата, а в храмовете – невъцърковена аудитория. „Страшно много от хората, които пристъпваха към Пояса, не бяха редовни енориаши – такива, които ходят в храма, причастяват се” – казва Жосул.
Събитието беше използвано от Църквата още и за лобиране за собствените й социални програми. Както се разбира от официалния отчет на интернет-страницата на Патриаршията, „в градовете, в които е бил занесен Поясът на Богородица, са се състояли мероприятия в рамките на програмата „Светостта на майчинството”, насочени към защита на традиционните семейни ценности, преодоляване на демографската криза и депопулацията на страната”. В някои градове светинята носеха в центрове за защита на майчинството и детството, „които оказват действителна материална, психологическа и юридическа помощ на бременните жени, съдействайки за отказа от извършване на аборт”. Неотдавна приетият закон „За защита на здравето на гражданите” беше утвърден не така, както би го изработила цялостно РПЦ, така че това сега е отпор срещу обществените кампании против абортите и сурогатното майчинство.
Освен това, стотиците хиляди вярващи, приветстващи донасянето на православната светиня в Русия, сами по себе си са потвърждение на значимостта на Църквата като обществен институт. Вече може да се констатира, че броят на православните надвишава броя на правоверните мюсюлмани, неотдавна отпразнували Курбан-байрям по улиците около столичната съборна джамия.
Ако вярваме на допитванията на Всеруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ), само за година (от 2009-та до 2010-та) процентът на руснаците, отнасящи себе си към православните, е нарастнал от 70 до 75%. Наистина, 49% от запитаните са признали, че не са чели Св. Писание, 17% от вярващите посещават храма, по 11% са съблюдаващите постите и религиозните празници, а 7% се молят и участват в тайнствата. „Едва ли може да се говори за това, което се нарича религиозно възраждане” – каза пред „Московские новости” директорът на ВЦИОМ Валерий Фьодоров.
