Арменската църква възнамерява да канонизира 1,5 милиона арменци, загинали по време на турския геноцид. Както съобщава Armenia today, съвещание за обсъждането на този въпрос се е провело в Ливан, в Киликийския католикосат на Арменската църква. Темата се обсъжда за четвърти път, но досега не се е стигало до единодушно решение. Арменската църква не е извършвала канонизации вече повече от 500 години. Според арменската традиция светиите се признават за такива поради факта и историческата памет за техния духовен подвиг. Специален чин за канонизация липсва. Ако в Църквата съществува устойчиво мнение за някой човек, че е светец, то той се почита като такъв.
Арменската църква почита и като свои светци Божиите угодници, живели до Халкидонския събор през 451 г., чиито решения тя не приема и поради тази причина се отделя от Православието. Един от най-почитаните светци в Армения е Григорий Просветител. Изброяването на официално признатите светци на Арменската църква, чиито имена са включени в календара и се споменават на богослужение, е прекратено през 14-и век. Последен е бил прославен Григор Татеваци.
Участиниците в съвещанието в Ливан по повод канонизацията на жертвите на геноцида са решили, че преди да вземат решение по този въпрос, трябва да бъдат изяснени няколко въпроса. Първо трябва да се изясни как единната християнска Църква (до Халкидонски събор) е канонизирала своите светии. След това трябва да се опредeли какви условия са били необходими, за да признае Арменската църква някого за светец, как и от кого се е осъществявал чинът на канонизацията, както и поради каква причина вече пет века Арменската църква не е канонизирала никого.
На съвещанието било подчертано, че въпросът за канонизацията на жертвите на геноцида не е политически и не може да стане повод за политизация. "Над 1,5 милиона армнеци са загинали заради вярата си в Христа и това е ключов въпрос за Арменската църква", се казва в заключителното изявление на събора.
По време на Първата световна война турските власти обвиняват местните арменци в симпатии към Русия, което е използвано като претекст за обявяване на цялото арменско население за враг във вътрешността на страната. Събитията, свързани с арменското население в Османската империя между 1915-1923 г. се разглеждат от много историци като масови убийства, които са подкрепени от държавата. Именно затова днес Турция е обвинявана от мнозина в съучастие на държавата в геноцида над арменската етническа общност на нейна територия. Арменски историци и политически анализатори отбелязват, че са избити не по-малко от 1,5 милиона арменци, което представлява около 50% от цялата численост на арменския етнос на Балканите и в Близкия изток.
