Православната догматика не бива да се затваря в антологии, а да влиза в жив диалог със съвременността
Въпросите за мисията на православното догматическо богословие в съвременния църковен живот и за границите на разума в богомислието и молитвата доминират сред разискваните теми по време на Третия симпозиум на Международната асоциация на православните богослови-догматисти, който започна на 23 юни в Солун, Гърция. Домакин на научната среща е Висшата църковна академия на Солун със съдействието на френското православно списание „Контакти” и на гръцката фондация „Свети Григорий Палама”.
Учени и преподаватели по православна догматика от Русия, Франция, Румъния, САЩ, Гърция, Великобритания, България, Ливан са заедно за четири дена (до 26 юни), за да представят академични изследвания, обединени под общото заглавие на симпозиума „Функцията и границите на разума в догматическото богословие”. Сред участниците са проф. д-р Георгиос Марчелос от БФ в Солун, проф. д-р Михаил Ставру от института "Св. Сергий" в Париж, проф. д-р Петер Бутенеф от института "Св. Владимир" в Ню Йорк, отец проф. д-р Йоан Тулчан от Румъния, проф. д-р Алексей Фокин от Москва и други. Предишните две научни конференции на асоциацията се проведоха в Румъния през 2007 и 2009 г.
Форумът беше открит тържествено след св. Литургия с хорово изпълнение на православни песнопения и приветствия от Вселенската патриаршия, Солунската митрополия, ръководителите на висшите богословски школи в Солун. Беше подчертано, че провеждането на симпозиума точно в този град е благословено – в Солун е проповядвал свети апостол Павел, тук митрополит е бил свети Григорий Палама (сега в митрополитската катедрала на града се съхраняват светите му мощи), тук е роден св. Николай Кавасила и тук особено ярко теорията и практиката заедно способстват за църковното образование и просвета на християните.
Исихасткият принос на свети Григорий Палама предизвика някак естествено и първата оживена дискусия за отварянето на богословието към света и епохата. Според д-р Ставрос Янгазоглу от университета в Патра свети Григорий в спора си с калабриеца Варлаам влиза в диалог с модерните за онова време идейни течения, оставайки верен на патристичната православна традиция, като я реинтегрира във времето по нов начин. Палама не отрича философията, а прави богословие с нейния език и в перспективата на Аристотеловото наследство. По този начин макар и парадоксално на пръв поглед свети Григорий развива православната традиция, като я обогатява. Подобно на неговия пример богословите днес трябва да влизат в живата традиция на Църквата и да не се затварят като философи в механично преповтаряне на минал опит, беше казано от трибуната на симпозиума. Пред сегашното поколение православни догматисти тепърва предстои осъществяването на патристичен неосинтез в духа на учението на о. Георги Флоровски.
Интересен въпрос възникна по време на разискванията около догматическото наследство на Кападокийските отци - дали обоженият човек в царството небесно ще достигне до цялата истина за Бога и за Неговите творения и дали ще види същността на Бога, която е недостъпна и непостижима на земята. Повод за този въпрос даде докладът на д-р Деспина Прасас от Провидънс колеж, Род Айлънд (САЩ), за границите на разума при свети Григорий Богослов. Според светия отец богословието не е забава за широка публика, а е богомислие с вяра и любов пред подготвена аудитория.
Множеството научни изследвания върху границите на разума в православното богословие поставиха на разискване редица въпроси, сред които и тези за характера на богословието като молитва и визионерство, за мястото на личния духовен опит в науката, за разума като приятел на вярата, а не враг, за потребността от диалог с различните идеи и традиции за развитието на науката. Докладите, посветени на разума и вярата, бяха изнесени в определена хронологична рамка: тръгвайки от светите отци на Църквата, преминавайки през различните течения във философията и достигайки до богословието на 20 век. В съпоставителна перспектива бяха представени идеите на св. Дионисий Аеропагит, блажени Августин, свети Максим Изповедник, Владимир Лоски, Павел Флоренски, Георги Флоровски, отец Йоан Романидис, прот. Йоан Майендорф и др.
Програмата за следващите дни от симпозиума предвижда доклади и дискусии около творчествата на отец Димитру Станилоае, на свети Максим Изповедник, на Лутер. Изказвания ще бъдат направени и по теми като апофатическото богословие и позитивизма, триадологичния догмат и разума и др. В края на първия пленарен ден участниците във форума се поклониха в манастира Влатадон в Солун, а в събота ще се поклонят и в манастира „Св. Йоан Кръстител” до Верия (Бер, където се съхранява главата на свети Климент Охридски заедно със свети мощи на Предтечата Господен и на други светци).
Предстои изработването на финален документ на форума и приемането на нови членове в Международната асоциация на православните богослови догматисти.
Повече информация за третия симпозиум и за изнесените доклади ще намерите след края на срещата на интернет-страницата на асоциацията - http://www.orthodoxe-dogmatik.de/
