Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1_14.jpgГрузинската патриаршия направи изявление, в което протестира против изключването й от междудържавните преговори за възстановяване на дейността на религиозни храмове в Грузия и Турция. По-конкретно в изявлението се казва: "Както ни стана известно, преговорите между Грузия и Турция за възстановяването на вече четири джамии в Грузия и една баня, а в Турция на четири грузински храма, все още продължават. Според грузинското законодателство (конституционно споразумание), Църквата е юридическо лице на публичното право, което е собственик на грузинските православни храмове и църкви, а държавата има задължението да води преговори за собствеността за грузинските храмове в чужбина. Поради тази причина, списъкът с представените от турска страна храмове и условия за преговори естествено трябва да бъдат съгласувани с техния собственик - Грузинската патриаршия, което не беше направено нито преди, нито сега. Това е напълно неразбираемо за нас. Първо ще отбележим, че паметници с такава важност, каквито са Ошки, Хандзта, Отхта, Ишхани... могат да бъдат възстановени и под егидата на ЮНЕСКО и стъпки в тази посока можеше да бъдат предприети и по-рано. Преговорите с турската страна трябваше да се водят във връзка с реставрацията на други храмове. Защо не беше тръгнато по този път, ние не знаем. Но съдейки по днешната ситуация, ще съсредоточим вниманието си само върху два от проблемните въпроси:
 
1) И по-рано сме отбелязвали, и сега повтаряме, че считаме Турция за държава-партньор, с която ни свързват добросъседски отношения, затова естествено възниква въпросът: защо след като в Грузия функционират множество нови джамии, в замяна не може да бъдат открити в приятелската ни страна поне 2-3 грузински манастира (поне за тяхната дейност паство не е нужно) и защо турската страна предлага това да стане на взаимна основа и то в съотношение 5 към 4?
 
2) Ще отбележим и това, че както за турската страна има приоритетни джамии, така и за нас има по-важно значение, например, възстановяването на намиращия се на границата на разрушението храм Ардашени в населената с лази линия на черноморското крайбрежие. А също и изнасянето на джамията от храма Хахули и отварянето му за посетители.

Така че Грузинската патриаршия счита за първостепенна задача възстановяването на храмовете в Ардашени и Хахули, а изборът на други църкви за реставрация може да бъде осъществен от държавните структури, съгласувано с Патриаршията.

И накрая е необходимо ясно да определим, в чия собственост ще се намират възстановените в Грузия джамии и, съответно, православните храмове в Турция. Надяваме се, че нашите предложения ще бъдат приемливи за всички страни, което ще направи отношенията ни по-конструктивни.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3ax3k 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.