Скръб и възмущение на Света Гора предизвика ограбването на историческата килия "Достойно ест" в Капсала (известна като българската килия, недалеч от столицата Карея - б. р.). Крадците са проникнали в отсъствието на йеромонах Диодор, като са изкъртили решетките на прозореца в приземния етаж. Откраднати са ценни икони и църковна утвар и по-конкретно: три руски икони със скъпоценен обков, златовезана плащаница, три старинни везани покривала за св. престол. Крадците са разбили цялата килия, вкючително и някои стени, търсейки скрита утвар в мебелите, в стените и пода, дори и в печката! Осквернили са параклиса и св. престол, върху който има нахвърлени икони. Манастирът "Пантократор", към който се води килията, е реагирал веднага, както и полицията в Карея, тъй като става дума за исторически културен паметник със значение за целия православен свят. Всички откраднати експонати поради своята историческа ценност са били фотографирани и описани, но от десетилетия килията е обитавана от разколници-зилоти, била е запустяла и в лошо състояние. След взлома и разбиването на стените състоянието й е още по-тежко, като съществува опасност за стабилността на постройката.
Горната информация беше почерпена от гръцкия православен портал Romfea.gr. А ето какво може да се намери за тази килия в достъпната книжнина на български език: чудотворната икона "Св. Богородица - Достойно ест" е една от най-големите светини на Света Гора. Тя се е намирала в българската килия в местността Пение (име, вероятно сродно с грц. Капсала - б. р.), близо до Карея - административния център на Света Гора. Пред нея се е случило чудото с даването от ангел на молещия се монах на текста на богородичната песен "Достойно ест". Затова вече хиляда години историята на тази икона е свързана с православното песнопение "Достойно ест", като ценното е, че чудото през 10 век се е случило именно в тази килия, откъдето произхожда и името на песента. Днес самата икона се съхранява в протатския храм в Карея.
Преди повече от месец в Народното събрание в София депутатът от ПГ на СК Лъчезар Тошев внесе въпрос във връзка с възможностите за запазване на българския език в богослужението в тази килия, която е към гръцкия манастир "Пантократор". В запитването на депутата, което може да се намери в интернет, е изнесена следната информация за съвременното състояние на килията: "Килията "Достойно есть" към манастира Пантократор традиционно се обитава от български монаси. Един от тях е бил отец Пахомий, в схима Паисий Българин, чичо на Алеко Константинов, който като монах в тази светогорска килия издава голям брой книги на български език, някои от които преводни. Между тях са "Чудесата на света Богородица", жития на светии и др. Тази килия е второто място на Света Гора след Зографския манастир "Св. вмчк Георги", което привлича поклонниците от България. Освен това, бидейки част от манастира "Пантократор", тя играе ролята на мост между българската и гръцката църковна традиция. За подкрепа на килията христолюбиви българи са правили дарения, които сега се управляват от ефория "Зограф", между които земеделска земя и къща с параклис. Това дарение обаче е с условието за запазване на българския характер на тази килия. Последните данни, които имам от средата на тази година, е (са - б. р.), че единственият монах в килията - отец Йоан - е тежко болен и за него се грижат монаси в (вероятно "от" - б. р.) друга килия. Тъй като отец Йоан не е приел други монаси при него, а и няма монаси, говорещи български език, в братството на манастира "Пантократор", е възможно българският характер на богослужението в килията да се загуби".
В поместения отговор министър б. п. Б. Димитров с незаинтересоваността на чиновник заявява, че било "неприемливо да се инициират постъпки", понеже монахът Йоан бил в напреднала възраст, а "когато неизбежното се случи, ще бъдат направени постъпки и предложения да се запази богослужението на български език".
Истината е, че тогава ("когато се обърне колата", по народному) още по-малко някой би могъл да промени нещата, защото манастирът "Пантократор" е в правото си да сложи монах по своя преценка и това едва ли ще е български монах, смятат наши църковници.
