В края на ноември т. г. в Москва се състоя международен семинар "Богословието на радостта в светлината на наследството на прот. Александър Шмеман". Този втори международен семинар, посветен на творчеството на отец Шмеман, се проведе в Библиотеката-фонд "Русское зарубежье".
Избраната от организаторите тема, "богословието на радостта", заема важно място в живота и творчеството на известния богослов и пастир от миналия век и подбужда към разговор върху актуални проблеми от съвременния църковен живот. Свои мнения по поставената тема споделиха участници от различни градове на Русия (Москва, Велики Новгород, Иваново, Санкт Петербург и др.) и страни от Западна Европа (Англия, Италия, Франция).
Откриването на семинара беше неофициално. Отначало със свое лично обръщение към участниците излезе добре познавалата отец Александър Шмеман Елена Дорман. Прочетено беше и писмо от Олга Меерсон (САЩ) - духовна дъщеря на отец Александър и съпруга на неговия близък приятел отец Михаил Меерсон-Аксенов. В писмото си Олга Меерсон обърна внимание на "пастирската радост", свойствена на отец Александър, който, по нейните думи, е бил "мъдър и жизнерадостен духовник", "пастир, който служеше на Добрия Пастир - именно на Добрия, не на Всесилния, Всеправедния и т. нат.".
Първият представен доклад, на свещ. Антоний Лакирев, беше на тема: "Забравяйки онова, което е зад нас, и простирайки се напред... Литургичната еволюция на границата на хилядолетията". Основната теза на отец Антоний беше, че, макар и по "конспиративен начин", литургичната реформа в Руската православна църква, за която в продължение на много години се водят оживени спорове, на практика вече се извършва. Не може да не се забележи главното: че в центъра на тези изменения е "възвръщането на изключителното място на тайнството Евхаристия" в живота на християните. Разпространението на църковното просвещение, достъпността на богослужебните текстове и на различни техни преводи, новите информационни технологии - всичко това дава възможност на всеки, който желае, да вникне в съдържанието на тези текстове. "Въпросът за тайните молитви вече е станал абстрактен, особено при наличието на микрофон". За последните двадесет години на църковно възраждане се е изменило и отношението към честотата на причастяването. По мнението на отец Антоний, своята актуалност е изгубил и проблемът за богослужебния език: "Той (проблемът) не е решен, а просто е престанал да бъде проблем". По такъв начин, "по Божия милост всички тези изменения вече са се случили - при това без конфликти и без враждебност", подчерта свещеникът. Този доклад предизвика оживена дискусия, особено в частта си за проблемите на богослужебния език, което постави под съмнение предположението на докладчика за неактуалността на този въпрос.
"Радостта е тази черта от характера, която предава цялата дълбочина на духовния опит на отец Александър Шмеман" - така започна изказването си преподавателят в Православния Свето-Тихоновски хуманитарен университет Пьотр Михайлов. Той прочете доклад на тема "Литургичният символизъм на прот. Александър Шмеман". Обръщайки внимание на влиянието на неговия подход към изучаването на литургията върху западното православно богословие от ХХ век, авторът изрази увереността си, че "научната съставна" в богословието на отец Шмеман ще бъде изискана и от развиващото се богословие на съвременната Руска православна църква.
В доклада си "Прот. Александър Шмеман и монашеството" пък игумен Пьотр Мещеринов опроверга - с помощта на убедителни цитати - ширещото се мнение, че отец Шмеман "не бил разбирал и не бил обичал монашеството". Докладчикът подчерта, че "раздразнението у отец Александър е било предизвиквано не от самото монашество, а от неговата подмяна и имитация". След това отец Пьотр представи свои разсъждения - "в руслото на интуицията на отец Александър Шмеман" - върху проблемите на монашеството в съвременната РПЦ. Освен това той говори за мястото на аскетизма в живота на инока и на мирянина, за еклисиологичния смисъл на монашеството, за това, как да бъде преодоляна кризата, с която неизбежно се сблъсква избралият иноческия път, и за отсъствието на автентична монашеска общинност. Отговорите на тези сложни, а понякога и болезнени въпроси на нашето съвремие могат да бъдат открити и в наследството на отец Александър Шмеман, който - според израза на докладчика - е станал "възвестител на пътища, които могат да придадат нов импулс на монашеството".
Нататък прот. Владимир Архипов сподели свои пастирски наблюдения върху това, защо "на вярващите така трудно им се удават и радостта, и нейните плодове", както и за това, "което може да ни научи на радост сред трудностите на живота". Той сподели близостта си с опита на отец Александър Шмеман, който твърди, че именно радостта заради Христос, а не някакви доводи или доказателства е победила света.
В доклад с красноречивото заглавие "Библейската радост и къде се е дянала тя при нас?" Андрей Десницки (от Института за превод на Библията) приведе многобройни цитати от Св. Писание, в които в най-различни значения се срещат понятията "радост" и "веселие". Той показа, че радостта е едно от централните понятия във Ветхия Завет. В Новия Завет пък радостта вече не е емоция, а показател за присъствието на Светия Дух, "основание за общение" в Христа, свидетелство за "порастване" и готовност да бъдат приети изпитанията в името на вярата, признак за "вътрешна хармония". Според забележката на А. Десницки, новозаветните и раннохристиянските текстове свидетелстват, че радостта е била неотменима съставна от живота на първите християнски общини. Но "къде се е дянала тя при нас?" - очевидно това е въпрос, над който е време да поразмишлява не само докладчикът. Ето и някои от неговите предположения: възможно е "при нас всичко вече да е твърде формализирано", "литургичното творчество да е в упадък", да не съществува на практика православно общение и т. нат. Наследството на отец Александър Шмеман обаче и неговото "богословие на радостта" предлагат ключ към търсенето на пътищата за възвръщане към евангелската радост.
Аташето на представителството на Ватикана в Руската федерация и представител на католическия фонд "Християнска Русия" Джована Парравичини, представи доклад на тема "Радостта - това е да срещнеш погледа на Христос", в който съпостави духовния опит на отец Александър Шмеман с този на католическия свещеник Карл Ньокки (1902-1956), причислен през 2009 г. към лика на блажените. Както отбеляза докладчицата, макар в текстовете на последния думата "радост" практически да не се среща, "цялата негова работа, цялата му грижа е била обърната към осакатения, оскърбен човек..., към децата, ранени от войната, към онези, които са изгубили крайници, зрение и т. нат., а това на практика е едно дълбоко и драматично търсене на щастие, на възможността да се радваш".
Първият ден от семинара завърши с дискусионна кръгла маса на тема "Образът на Църквата - отвъд рамките на стереотипите", в която взеха участие игумен Виталий (Уткин), игумен Пьотр (Мещеринов), свещ. Сергий Золотарьов (Велики Новгород), прот. Вячеслав Перевезенцев, поетесата Олга Седакова, историкът и публицист Александър Архангелски, журналистите Александър Морозов и Сергей Чапнин и библеистът Андрей Десницки. По думите на А. Архангелски, в един свят, в който "нараства равнодушното откъсване от Църквата", особено важен е "големият опит на трезвата радост", която именно е разкривал отец Шмеман, "оказал се много по-рано от нас в среда, където всички са оплювали Православната църква".
Според отец Пьотр (Мещеринов), за да бъдат преодолени негативните стереотипи в отношението към църковния живот, е необходимо активно "да бъде евангелизиран този народ, който вече е в Църквата", да бъдат създавани автентични православни общности, да се възпитава "християнски хуманизъм", да се противостои на "формиращата се съсловност" в Църквата, на историческата и духовната лъжа. В какво се проявяват "интелигентските стереотипи" в Църквата? Как да бъде избягван "триумфализмът" в църковния живот? Как да се реагира на маргиналните течения, изопачаващи православното учение? Как обществото възприема съвременните църковно-държавни отношения? Тези и други въпроси бяха оживено обсъждани на кръглата маса.
На 26 ноември, във втория ден от работата на семинара, свои доклади представиха свещ. Владимир Рапшин ("Радостта от общението"), дякон Питър Скорър (Англия; "Началото на лъжовната религия е неумението да се радваш"), Адриано дел Аста (Италия; "Цялата истина без думи - срещата и общението с А. И. Солженицин в Дневниците на отец Александър Шмеман"), Ирина Язикова ("Радостта от общението - пастирският опит на прот. Александър Мен и прот. Александър Шмеман) и други.
Предстои публикуване на материалите от семинара.
Превод: Б. Маринов
Превод: Б. Маринов
