Министерството на вероизповеданията на Сърбия миналата есен е отпуснало 200 000 динара за изграждането на църквата "Св. Иван Рилски" в с. Паралово, които обаче не са похарчени целесъобразно. Това узнахме от отец Йоан, който подкрепя своите твърдения с документи, които показват, че Вранската епархия отчела пред министерството, че е похарчила тези пари по предназначение - за завършването на вече всеизвестния недовършен и неосветен храм „Св. Иван Рилски”, а всъщност ги е употребила за реставрация на босилеградската черква „Рождество на пресвета Богородица“ и енорийския дом към черквата.
"От цялата посочена сума за храма в Паралово са купени само 7 табла медна ламарина, които и до ден днешен не са монтирани на купола на черквата. През цялото време от страна на Църковното настоятелство и владиката аз бях сочен като главен виновник за недовършването и неосвещаването на църквата, но документите сочат друго. Те непрекъснато ми искат някакви документи да се отчета за изграждането на черквата и ето им документи, но не точно такива, каквито желаят", ликува свещеникът. Макар че предоставените документи по никакъв начин не освобождават отец Йоан от отговорност за това, че не се е отчел за похарчените пари за изграждането на параловския храм (ако са верни обвиненията, които преди време отправиха към него от страниците на нашия вестник Църковното настоятелство в Босилеград и владиката Пахомий), те несъмнено сочат следните данни:
Министерството на вероизповеданията с решението си от 22 октомври 2009 година е одобрило 200 000 динара за довършаване на работите около черквата „Св. Иван Рилски“ в село Паралово. Тази сума е прехвърлена на сметката на Вранската епархия на 5 ноември 2009 година. На 25 ноември Управителният съвет на епархията уведомява Църковното настоятелство на Църковна община Босилеград за посочената сума и им налага да сключат договор с Дирекцията за строителни площи и пътища на Община Босилеград за сума от 200 000 динара, „понеже средствата трябва да бъдат изразходвани до края на календарната 2009 година”, и най-късно до 15 декември 2009 година да предоставят документ за правилно изпълнение на строително-монтажни работи, който да бъде заверен с подписите на инвеститора (Църковна община Босилеград), изпълнителя на работите (ДП Дирекция за строителни площи и пътища на Община Босилеград) и надзорния орган.
Речено – сторено. Дирекцията на същия ден предоставила оферта за работи върху доизграждането на параловската черква на стойност 202 650 динара, обаче само една от точките в офертата се отнася до посочените работи. Всичките други се отнасяли до извършване на работи в босилеградската черква и енорийския дом към нея, в който по това време живял свещеникът Миодраг Драшко, тогавашен старшина на черквата. На същия ден (25 ноември) е подписан и договор между дирекцията и Вранска епархия – Църковна община Босилеград, който е и одобрен на 1 декември от страна на Управителния съвет на Вранската епархия начело с епископ Пахомий. На 15 декември е предоставен и документ за "правилно" изпълнение на строително- монтажни работи, който са подписали извършителят на работите, надзорният орган и инвеститорът, макар че единствената точка, която и действително се е отнасяла до черквата „Св. Иван Рилски” в Паралово - обшиването на куполата с медна ламарина, все още не е завършена. Поставя се въпрос знаят ли в Министерството на вероизповеданията по какъв начин са изразходвани парите, предназначени за довършаването на храма, понеже в офертата и в документа за правилно изпълнение на строително-монтажни работи въобще не е споменато, че работите са извършени не според предназначението (в черквата в Паралово), а в босилеградската черква и тукашния енорийски дом. Същевременно се налага и въпросът, как може владиката Пахомий да бави освещаването на Божия храм под претекст, че не е довършен, ако средствата за тази цел са похарчени някъде другаде, с негово знание и благословия.Според неофициалните преценки за изграждане и оборудване на храма в Паралово са похарчени към 50 хиляди евро, от които две хиляди подсигурило Министерството на вероизповеданията на Сърбия, а останалите били дарение от България. Досега няма отчет за това дали толкова струва обектът, както и за кои цели са похарчени тези пари.
