Спор за причастие на 8-годишно дете на празника на св. Димитър стана повод да се обсъжда отново вероучителният характер на религиозното образование в гръцкото училище. На 27 октомври ученици от 2-и клас от основното училище в град Егио били заведени от двете учителки да се черкуват и причастят. Формата на вероучение в гръцките училища включва и изповед на учениците и участие в Евхаристията. В църквата "Св. Димитър" децата били разделени от учителките на такива, които ще приемат св. Причастие, и на такива, които няма да приемат. В храма се оказала и майката на едно от децата. Тя поискала обяснение от учителките, защо нейното дете няма да се причасти; и получила отговор, че е спряно от причастие по тяхна преценка, тъй като е пило сутринта мляко. На аргументите на майката, че става дума за малки деца и към тях не могат да се прилагат изискванията за пост, учителките се оправдали с решението на свещеника в храма. Докато течал спорът, причастяването на вярващите свършило. По-късно родителите разбрали, че свещеникът не е поставял такова условие за причастието на децата. Родителите са подали жалба срещу учителката в Дирекцията за основното образование в Гърция за изземване на правомощията на духовниците, които според църковната практика в страната не изискват задължителен пост от деца на такава възраст.
Случаят поставя още един аспект на проблема за характера на преподаването на религия в гръцкото училище, което се предвижда да стане свободно-избираем предмет за горните гимназиални курсове. В страната отдавна се обсъжда съществуващата практика учениците да бъдат изповядвани няколко пъти в годината от енорийски духовници, след което да приемат св. причастие. Проблемът обаче се задълбочи с установяването на много емигранти, нехристияни, в Гърция, чиито деца започнаха да посещават общообразователните гръцки училища. Гръцкото общество, особено в големите градове, вече не е хомогенно православно и това постави на дневен ред въпроса за религозните права на учениците от малцинствата. По този повод в Гърция се възобнови дискусията за характера на предмета в училище: дали да бъде конфесионален и избираем (с което се подразбира "вероучение" в същинския смисъл на думата, тоест православен катехизис и участие в светотайнствения църковен живот) или познавателен и задължителен, тоест, да запознава с православното учение, но без вероучителен елемент.
