Никополският митрополит д-р Мелетий (Каламарас) беше призован пред Св. Синод на Гръцката църква, за да даде обяснения, защо служи св. Литургия на новогръцки език. "Имам отговорност пред вярващите", беше неговият отговор пред архиепископ Йероним и 12-е члена на Св. Синод. Въпреки че митр. Мелетий имал подкрепата на митрополитите на Димитриада (гр. Волос) Игнатий и на Фтиотида (гр. Ламия) Николай, под натиска на консерваторите в синода членовете му излязоха с декларация, в която се казва, че Св. Синод "държи на традицията в езиковата форма на традиционния начин за извършване на светата литургия и светите Тайнства. Какъвто и да е превод на литургичните текстове може да създаде проблеми за единството на Църквата". Синодното изявление призовава йерарсите, които желаят да служат св. литургия на новогръцки език, да вършат това само по специални причини и след съответно разрешение.
Повече от два часа митрополитът на Никопол (гр. Превеза) Мелетий обяснявал на членовете на Св. Синод причините за своето решение: "Изпълнявам задължението си. Аз съм отговорен пред вярващите, които не разбират Божествената литургия". Митр. Мелетий е помолил присъстващите епископи да посочат, кои св. канони забраняват превода на литургията.
В подкрепа на неговата позиция се изказал Фтиотидският митрополит Николай, който заявил, че "много млади хора не ходят на литургия, защото не разбират езика й". В същия дух било изказването и на авторитетния Димитриадски митрополит Игнатий, според когото "никой от вярващите в Никополска епархия не е протестирал срещу инициативата на своя пастир".
Начинанието на митр. Мелетий има своята предистория в Гърция. Досега всички опити да се въведе поне частична употреба на новогръцкия в службите завършваха с неуспех, заради силните консервативни настроения по отношения на старогръцкия. Дори преводът на Новия завет през първата половина на 20 век става причина за сериозно разделение в Гръцката църква между привържениците на катеревуса и новогръцкия. Споровете остават в новата гръцка история с името "Евангелските". Първият превод на говоримия език на епохата на Новия завет е организиран от Александрийския патриарх Кирил (Лукарис, осъден по-късно заради контакти с протестантите - б. р.), който възлага тази задача на монаха Максим Калиполити, за нуждите на полемиката с римокатолическите мисионери. През 19 век един друг гръцки монах, Неофит Вамва, се заема с превода на Новия завет, като пише: "Който пречи на превода на Писанията, затваря вратите на Божието царство пред хората и е достоен за онова "Горко вам", с което Христос осъди книжниците и фарисеите".
Що се отнася до превода на литургичните текстове на новогръцки, той има по-къса история.
През 80-те години на 20 в. митрополитът на Кожани Дионисий (Псарианос, в чиято епархия живеят много "българоезични гърци" - б. р.) започва превод на литургията на новогръцки.
През 90-те години митрополитът на Кукуш Апостол (Папаконстантину, известен с мисионерския си дух - б. р.) настоява да служи на новогръцки и два пъти е викан пред Св. Синод да даде обяснения.
През 2000 г. архиепископ Христодул стартира пилотна програма в атинските храмове за употребата на новогръцки при четенето на апостолските и евангелски текстове в литургията. След няколко месеца поради протести на консерваторите програмата е преустановена.
През 2010 г. митрополитите на Никопол Мелетий и на Сиатиста Павел започват да служат св. литургия на новогръцки.
