Тази година хиляди българи от Родината имаха възможността да съпреживеят празниците на Страстната седмица и Възкресение Христово в българските храмове в Истанбул (Цариград). Досега българите, идващи за тези празници в турския мегаполис (по броя на жителите си бил близо колкото три Българии!), обикновено ходеха в гръцката Патриаршия да се черкуват, защото почти никой от екскурзоводите им не знае, къде е Българската екзархия в квартала „Шишли“, а и там храмът „Св. Йоан Рилски“ е малък. От миналата година обаче по инициатива на родолюбиви хора от фондацията „Българската православна църква „Св. Стефан“ в Цариград“ се възроди преди всичко традицията на Възкресение Христово да има богослужение и в желязната българска църква „Св. Стефан“ във „Фенер“, край Златния рог. Тази традиция беше занемарена в течение на няколко десетилетия по различни причини. Едната е, че българите отдавна вече не живеят в квартала около „Св. Стефан“, а основно в „Шишли“ и кварталите около него, а и свещеникът ни в Истанбул от петдесетина години е само един и той остава да служи в пасхалната нощ в „Св. Йоан Рилски“. Втората и немаловажна е, че е имало известен натиск от страна на недружелюбни властници.
Сега обаче времената се попромениха, при това българите идват през границата с хиляди по големите празници в Истанбул. Заради тях и заради добрата идея да се възстанови старата традиция, още миналата година се организира богослужението навръх Великден (пасхалната служба през нощта) в „Св. Стефан“. Тогава Св. Синод изпрати само един свещеник от София, но богослужението беше умилително-тържествено, вълнуваха се до сълзи както дошлите от България, така също и нашите сънародници в Истанбул, които помнеха онези времена, когато символната желязна църква не е оставала затворена и тъмна в тази „светла и светозарна спасителна нощ“, както беше през последните няколко десетилетия. Тези наши цариградски българи бяха дошли нарочно край Златния рог, за да бъдат заедно с братята си от България.
Сега отново беше организирана служба в „Св. Стефан“. Св. Синод изпрати Велички еп. Сионий, който отслужи предните вечери (Велики четвъртък и петък) последованията в „Шишли“, а в пасхалната нощ служи тържествено в желязната църква. Хилядите не можеха да се поберат в храма, но пък дворът е достатъчно голям. И когато българският архиерей прогласи „Христос воскресе!“, множеството в един глас гръмко отвърна „Воистину воскресе!“. Чак се сепнаха полицаите, които по искане на църковното настоятелство бяха дошли да охраняват срещу възможни провокации и пр. враждебни действия на недружелюбни турски граждани. Защото миналата година наистина имаше такива прояви, макар че никой не се стресна от тях, знаейки истината: „Ако Бог е с нас, кой ще е против нас?!“ (Рим. 8:31).
На Второ възкресение вчера храмът и дворът му отново се изпълниха с български богомолци. Този път настоятелството беше поръчало автобус и от „Шишли“ пристигнаха много от възрастните хора, за да присъстват на службата в българската гордост „Св. Стефан“. Още повече че тази година се навършиха точно сто и петдесет години от онази великденска служба през 1860 г., когато българският архиерей Иларион Макариополски за пръв път се осмелява и не споменава името на Вселенския патриарх, с което се начева независимостта на народностната Българската църква.
Еп. Сионий в словото си, както и на нощната пасхална служба, подчерта тази годишнина и призова всички да следват родолюбивия пример на нашите възрожденци, понеже духовното възраждане на народа ни винаги е актуална задача пред всички и пред всеки българин.
Надявам се, че тези богослужения и призивът на Църквата ще останат задълго в съзнанието на всички, които напуснаха домовете си и потърсиха корените на нашата свобода и народностна самосвяст.