В 14:07 ч. българско време след кратката молитва (продължила само седем минути) на Йерусалимския патриарх Теофил и няколкото десетки хиляди поклонници, събрали се в храма и изпълнили тесните улички около него, благодатният огън отново слезе над гроба Господен в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Свещеният огън за поредна година се спусна над каменното ложе, на което според Преданието е било поставено тялото на Господа след свалянето Му от Кръста.
Изнасянето на благодатния огън (Άγιον Φως) символизира излизането от гроба на Истинската Светлина, т. е. Възкресението на Христос. Първото споменаване за чудото с благодатния огън имаме още от четвъртото столетие, но сигурните писмени свидетелства са от деветото столетие. Най-ранното описание ни е оставено от един латински поклонник – монах Бернард. В 867 г. той описва случилото се, на което е очевидец:
„На Велика събота, в навечерието на Пасха, на утринното църковно богослужение в храма на Гроба Господен, когато се пее „Кирие, елейсон (Господи, помилуй)“, слиза ангел и запалва лампадите, висящи над Гроба Господен. Патриархът предава този огън на епископа и накрая на целия народ, за да може всеки да запали този огън в дома си…“ (Itinerarium Bernardi, monachi Franci).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3a3fy