В деня на светите Трима светители, 30.01.2010 г., свещениците от Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ се събраха на извънредна конференция в гр. Берлин, където е седалището на епархийския архиерей.
Присъстваха свещениците:Икономи Юлиян Ангелов и Любомир Леонтонов (Берлин), архим. Йоан (Желков, Виена), протоиерей Стефан Грос (Кьолн/Бон), архимандрит Емилиан (Боцановски, Париж), иконом Николай Андонов (Братислава), протойерей Емил Ценов (Загреб), иконом Виктор Иванов-Цимер (Регенсбург), свещеник Пламен Тодоров (Прага), йеромонах (отишъл е като йеродякон и ръкоположен за йеромонах на 31.1.2010 г. - б. р.) Авенир (Лисабон), както и игуменът на немския православен манастир „Света Троица“ в Буххаген (при Хановер) архимандрит Йоан (Йоханес Пфайфер) и йеромонах Лазар от същия манастир.Това е половината от свещеническия състав в епархията, а от седем от неприсъстващите (прот. Александър Великов от Валенсия, прот. Недялко Калинов от Мюнхен, ставр. ик. Димитър Димитров от Брюксел, ставр. ик. Симеон Илиев от Лондон, ставр. ик. Ангел Петрунов от Стокхолм, свещ. Ивалин Славов от Милано и прот. Юлий Николов от Мадрид) бяха представили за протокола писмени становища в защита на митрополит Симеон, така че в края на краищата останаха само трима свещенослужители, които нито присъстваха, нито бяха заявили по друг някакъв начин съпричастността си. Навярно отсъстваха поради "внезапни заболявания".
След пристойна молитва към Бога заседанието беше открито в 11:00 часа в предоставена специално за целта зала в сградата на Българския културен институт.
Основна тема на извънредната конференция беше изготвянето на писмено решение на свещениците от епархията в защита на каноничното достойнство на своя митрополит - Негово Високопреосвещенство дядо Симеон.
След приемането на дневния ред се пристъпи директно към дискусия по оформяне на въпросното решение.
Първоначално доминираше единодушно мнението за по-твърд тон и нота в писмото, но то беше впоследствие изгладено. Наложи се един по-мек основен компонент за решението, а именно: „отказът да се преразгледа решението (от страна на Св. Синод, б. м.) ще ни укрепи в единството около застъпничеството за дядо Симеон и ще заплаши мира в епархията”.
Последва отново дискусия, в която бяха начертани основни линии в съдържанието на становището на отците, но то все още оставаше недооформено, докато по молба на някои от присъстващите дядо Симеон не прочете кореспонденцията от последните два и половина месеца между него и Св. Синод на БПЦ и описа ситуацията около неговите две последни посещения в София.
Чутото наистина беше болезнено и неоправдано като действие за служители-митрополити към техен събрат, който е допринесъл значително за стабилизирането и разрастването на българските православни енории както в Европа, така и в САЩ по-рано.
Така отците единодушно решиха да се вмъкне в текста на решението „при жив митрополит избори няма”.
Основната част от решението, формулирано от присъстващите свещеници и църковни-прависти, звучи така:
„Решихме, че основавайки се на църковната традиция принципно отхвърляме неканоничния избор (на епарх. архиерей, б.м.) при жив митрополит. Затова умоляваме Ваше Светейшество Св. Синод на БПЦ на следващото заседание през февруари отново да преразгледа противоканоничната наредба от 1.12.2009 г. за отстраняване на митрополит Симеон и да възстанови служението му като член на Св. Синод и достойнството му на Западно и Средноевропейски митрополит”.
Едва тогава последва прочитане на последното писмо на дядо Симеон от 22.01.2010 г., което беше идентично с основната идея на решението.
О. Стефан Грос докладва за съобщение на водената от него Епархийска медийна служба, което е разпратено до всички клирици, представители на православните църкви в Германия.
Предложението да бъде вмъкнато в Решението цитат от посланието на о. Ст. Грос: „Ние ще се противопоставим на този опит с всички духовни и светски правни средства в България и Германия”, беше одобрено, но не и прието в основния текст.
Беше предложен и избор на епархийски съвет, какъвто няма до момента, но предложението бе отхвърлено, с аргумента, че настоящето събрание няма такива правомощия.
Основното в курса на свещенослужителите в тази енория остава следното:
- за момента още няма изяснена ясна позиция по въпроса с отделянето на епархията от БПЦ и преминаването й под юрисдикцията на друга поместна църква;
- при св. Литургия и занапред ще бъдат споменавани името на българския патриарх и митрополит Симеон, който единодушно е считан тук за каноничен митрополит;
На въпроса, какво смята да предприеме митрополит Симеон при един евентуален отказ, какъвто принципно би дошъл отстрана на Св. Синод, свещениците замълчаха невярващо, а митрополит Симеон отговори, че тогава ще даде лично отговор. Този отговор ще бъде основан на резултати от действия – правни мерки, започвайки от инстанциите в София до съответните в Европа. Едва тогава има реална възможност за сондиране на мнения и дискусии с други поместни православни църкви (Московска, Вселенска, Сръбска…):
„Това ще е продиктувано от непочтеното поведение на българските митрополити и омаловажаването дейността в Западно- и Средноевропейската епархия… За съжаление дядо Тихон ме подлъга; той си повярва, че сам ще се справи и наложи… Толкова съм обиден и ми е жал, но ако трябва, ще се стигне до избор на нова църква-майка”…
По последната точка „Административно-финансови въпроси” по-важните акценти бяха следните:
- оплаквания на свещениците за неизплащане на субсидии, други обявиха, че получават в най-добрия случай 200 € месечно вместо обещаните 500 €.
- свещеник Пламен Тодоров от Прага докладва, че все още очаква реално включване в Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ, обещано му от еп. Тихон още преди 2 години;
- докладва се и за констатирани от епархийската финансова комисия при нарочна финансова ревизия на църковната община в гр. Загреб финансови злоупотреби, които и до ден-днешен, две години по-късно, остават без последствия.
След благодарствена молитва и съвместна снимка, заседанието беше закрито в 18:00 часа.
