Новият патриарх на Сръбската православна църква ще бъде избран на 22 януари чрез апостолски жребий и начинът на избор не може да бъде променен по време на Избирателния събор, заяви Нишкият владика Ириней.
„Патриархът се избира само измежду митрополитите и викарните епископи. Онези епископи, които нямат епархии, нито са помощници на други епископи имат право да избират, да гласуват, но не и да бъдат избирани. Същото се отнася и за епископите, които са прекарали по-малко от пет години в епархията си – те могат да гласуват, но не и да бъдат избирани” каза владика Ириней в интервю за БЕТА.В три плика ще бъдат поставени имената на тримата кандидати за патриарх, събрали най-много изборни гласове и от тях ще бъде избран един, който ще стане новият патриарх на СПЦ.Според него, начинът за избор на патриарх може да бъде променен, но само в присъствието на патриарха. Без патриарх това не може да стане. След като бъде избран новият патриарх, ако той желае и ако Архиерейският събор се съгласи, то може да бъде върнато уставното избиране на патриарх. Уставът на СПЦ от 1947 г. предвижда изборът на патриарх да се извършва от Църковно-народен събор, но по-късно е приета промяна и е въведен апостолският жребий.
Според владика Ириней, новият сръбски патриарх ще бъде избран още в първия ден на избора – 22 януари. Според него гласуването за кандидатите може да се проточи в няколко кръга, докато бъдат определени тримата окончателни кандидати и това може да наложи изборът да продължи и на 23 януари, но той лично не вярва процедурата да се проточи толкова дълго. След като изборът завърши, председателят на Избирателната комисия ще обяви новоизбрания патриарх и той ще бъде въдворен в течение на една седмица.
По повод спекулациите във връзка с избора и името на новия сръбски патриарх, владика Ириней каза, че те не идват от Църквата и Църквата няма нищо общо с тях.
„Това са журналистически спекулации. Вероятно някой храни към някого симпатии, към друг антипатии, но това са неща извън Църквата. Това, което се говори за този или онзи епископ на улицата е добре известно на участниците в събора и те най-добре знаят, кой с какво може да допринесе за благото на Църквата и точно това ще бъде определящото при избора на новия патриарх”.
Владика Ириней коментира също прогнозите на журналистите, че той самият може да бъде новият сръбски патриарх.
„Това е в сферата на хипотетичното, едно са симпатиите, но те нямат нищо общо с чина и начина за избор на патриарх. Журналистите могат да желаят много неща, но това всичко е в пожелание, а какъв ще бъде изборът на събора, може да каже само съборът”.
В допълнение на това, в Светия синод няма две или три ясно изразени групи, а много променливи съюзи, формиращи се около различни проблеми - от отношенията с католическата църква до формата на литургията. “Има много повече от две крила”, каза един от младите митрополити, Фотий, в интервю наскоро за всекидневника “Блиц”. “Имаме 80-годишни митрополити, получили образованието си преди Втората световна война и с огромен опит. Освен това има и митрополити под 40 години, също добре образовани в епохата на дигиталните комуникации”, каза той.
С толкова много заложени интереси решението на митрополит Амфилохий, който изпълнява функциите на водач на Сръбската православна църква, да насрочи обявяването на новия патриарх най-рано в неделя, се възприема като знак. “Ако патриархът не може да бъде избран за един ден, то той няма да бъде избран дълго след това”, казват източници от Светия синод, цитирани от “Блиц” вчера. Ако Синодът остане блокиран и в невъзможност да посочи трима кандидати, способни да съберат повече от 50 на сто от гласовете в рамките на един кръг гласуване, то митрополитите може да предпочетат да гласуват нов статут и промяна на избирателния механизъм.
Така, въпреки че остават броени дни до събора на Светия синод, само може да се гадае кои ще са основните претенденти. Митрополитите не могат да се споразумеят дори кой ще бъде монахът, който ще има честта на тегли жребия, писа вестник “Политика” във вторник. “В края на краищата Бог ще реши кой ще бъде начело на Църквата”, казва Фотий.
На 22 януари с право на глас ще бъдат 35 епархийски архиереи, пет викарни епископи и четири епископи от т.нар. Охридска архиепископия, която СПЦ учреди на територията на РМакедония.
На 22 януари с право на глас ще бъдат 35 епархийски архиереи, пет викарни епископи и четири епископи от т.нар. Охридска архиепископия, която СПЦ учреди на територията на РМакедония.
