На 20 и 21 октомври т. г. в Истанбул се проведе деветата среща на диалога между православните църкви и Европейската народна партия (ЕНП – християндемократи) и Партията на европейските демократи в Европейския парламент. Тя протече под мотото: „Основи на европейската солидарност и сътрудничество, които правят разширението възможно“.
На срещата присъстваха представители на всички поместни православни църкви в Европа, както и на Римокатолическата църква и на Евангелската църква на Германия, мюсюлмански и юдейски представители от Европа. Участие взеха и видни европейски политици от партии, членки на ЕНП, премиери и министри от тези партии в страните на Югоизточна Европа.
От България имаше няколко политици от вече силно разединеното „дясно политическо пространство“, които по навик и там не общуваха помежду си: Филип Димитров, Лъчезар Тошев, Анастасия Мозер, д-р Николай Михайлов и др.
Българската православна църква беше представена от Неврокопски митрополит Натанаил. Присъства и директорът на Дирекция „Вероизповедания“ на МС проф. Иван Желев Димитров.
В своето изказване митр. Натанаил изрази съжаление, че политици от тези партии у нас, които преди тринадесет години създадоха разкола в БПЦ, продължават да го поддържат. Той заяви, че вярващите от различните вероизповедания в България учат политиците си на толерантност и мирно съвместно съществуване, за които политиците постоянно само говорят.
Основна тема на тази среща стана въпросът за религиозните малцинства в Турция. Беше упражнен безпрецедентен досега натиск от страна както на ЕНП (от председателя на партията г-н Мартенс, председателя на парламентарната им група в Европейския парламент г-н Пьотеринг и др.), така и на Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей върху управляващата Партия на справедливостта и добродетелта и турското правителство във връзка с продължаващото неравноправно положение на религиозните малцинства в Турция. Моментът беше особено благоприятен, защото тъкмо в началото на месеца ЕС започна подготовката за преговори с Турция за присъединяването ѝ към съюза.
Патр. Вартоломей отново поиска:
- отваряне на закритата през 1971 г. Халкинска богословска школа;
- даване на статут на юридическо лице на Константинополската патриаршия (тя не е юридическо лице в Турция, докато нейните местни поделения – църковните общини и благотворителни заведения – са юридически лица!);
- признаване на титлата „Вселенски“ на Константинополския патриарх (когото турските власти наричат просто „rum patrik“ = гръцки патриарх или „Fener patrik“ = Фенерски патриарх, понеже седалището му е в истанбулския квартал „Фенер“);
- връщане на заграбени църковни имоти;
- даване на възможност за печатане и разпространение на религиозна книжнина.
Подобни искания за своята дейност отправиха и представители на Римокатолическата църква в Турция.
След срещата митр. Натанаил и проф. Желев посетиха сградата на Българската екзархия в Истанбул, поклониха се в храма „Св. Йоан Рилски“ и се срещнаха с църковното настоятелство и българския свещеник прот. Ангел Велков, с които обсъдиха ремонта на желязната църква „Св. Стефан“.
Те посетиха също така българския храм „Св. Георги“ в Одрин и разговаряха със свещ. Александър Чакърък и с генералния консул на България в Одрин г-н Ангел Ангелов относно възстановяването на втория български храм в града „Св. Константин и Елена“.
