Утре в Православния център на Вселенската патриаршия в женевското предградие Шамбези се събират представителите на всички поместни автокефални и авнотомни православни църкви, изпратени да участват в Междуправославната подготвителна комисия за поредното, пето всеправославно предсъборно съвещание, което (когато се събере, вероятно догодина) ще обсъди три от темите на каталога за Всеправославния събор или както официално се нарича – Светия и велик събор на Православната църква. Така с първите утрешни двустранни срещи на делегациите започва работа тази комисия, която има за задача да подготви общоправославното становище по трите нелеки теми: автономия, автокефалия и диптиси. След това темите ще бъдат обсъдени и на равнище всеправославно предсъборно съвещание, за да бъдат окончателно приети като документи за бъдещия събор.
Очаква се да се съберат над 30 експерта от поместните църкви, които от името на своите църковни началства ще защищават определени становища въз основа на свещените правила на православието и на църковния обичай, натрупал се през близо двухилядолетната история на Православната църква. Очаква се комисията да се председателства от видния гръцки богослов и член на Академията на науките в Атина, Пергамски митрополит Йоан, който е ръководител на делегацията на Вселенска патриаршия.
Българската православна църква ще бъде представена от Русенски митр. Неофит, председател на Богословската комисия на Св. Синод, и проф. Иван Желев Димитров. Последният е не само дългогодишен представител на БПЦ в предсъборните съвещания (още от 1976 г.), но и най-дългогодишният православен участник в този процес, започнал още в 1961 г. и продължаващ доднес, без да има яснота, кога ще се състои дългоочакваният и повече от хилядолетие отлаган Всеправославен събор. Още на първото заседание митрополит Неофит ще прочете поздравление с пожелание за успех от Негово Светейшество Българския патриарх Максим.
И няколко думи за темите на предоящото заседание. Диптисите (или диптихите, както често се пише) са списъците на предстоятелите на поместните православни църкви, където те са подредени по старшинството на всяка поместната църква. Този простичък списък обаче от векове е предмет на спорове: коя църква е по-стара и защо друга й взима първенството, и пр. Тези претенции от мнозина се разглеждат като противоречащи на Христовия завет: „който иска да бъде пръв между вас, нека бъде роб на всички” (Мр 10:44), но въпреки това са предмет на спорове и несъгласия на най-високо равнище в православните среди.
Автономията и автокефалията са форми на частична и пълна независимост на дадена поместна православна църква. Въпросът е: кой има право да предоставя тези права на автономия или автокефалия? Гръкоезичните църкви (Вселенска, Александрийска, Йерусалимска, Кипърска и Гръцка) настояват, че това е изключително право на Вселенската патриаршия, която наистина е предоставяла това право в продължение на над хиляда години на онези свои територии, които са се обособявали в отделни държавни граници извън Византийската и после Османската империя (Българска, Сръбска, Руска, Румънска и пр.). Повечето църкви обаче не са съгласни с този начин на мислене и постъпване, като настояват да има по-широка, дори всеправославна основа за взимане на такова решение. Наред с тези чисто теоретични страни на въпроса пред всички ни стоят за разрешаване случаите на Православната църква в Република Македония, Православната църква в Америка и др.
Задачата на предстоящата Междуправославна подготвителна комисия наистина не е никак лека. Нека й пожелаем от сърце успех.
