Годишният събор на Съвета на конференциите на европейските епископи, който се проведе в Париж от 1 до 4 октомври, беше посветен на взаимоотношенията между църква и държава на европейския континент две десетилетия след падането на Берлинската стена. Епископи от 35 страни разгледаха различните модели на европейските светски държави и перспективите за единен европейски тип на църковно-държавни отношения.„Държавата не може да служи на общото благо, ако не се съобразява с ценностите на обществото, част от което са църквите и религиите“, заяви пред в-к Ла Кроа председателят на огранизацията кардинал Петер Ердьо, архиепископ на Естергом и Будапеща. Той обаче е резервиран към идеята за уеднаквяване на европейските практики: „Днес съществува голямо разнообразие от модели, определящи тези отношения. Това, което е добре за Полша, може да навреди на Турция. Търсенето на централизиран модел би могло да се окаже смъртоносно за някои“.Сред обсъжданите теми е тази за държавното субсидиране на вероизповеданията в европейските страни. Според кардинал Жан-Пиер Рикар, архиепископ на Бордо, очертаването на европейска визия би осигурило база за сравнение, полезна за някои местни ситуации. „В това отношение всяка страна е белязана от собствената си история“, подчертава той, напомняйки, че ако във Франция финансирането на вероизповеданията е много деликатна тема, в други страни в Европа не виждат в това нищо неуместно. Делегатите се спират и на проблема за участието на църквите в дебатите за законите, засягащи биоетиката. „Не можем да се задоволим само с една декларация в момента на гласуването на закона“, настоява кардинал Рикар.По материали от в-к Ла Кроа и др.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3ap4p