Мобилно меню

4.1764705882353 1 1 1 1 1 Rating 4.18 (17 Votes)
епископ ИгнатийНовият Проватски епископ Игнатий ще остане в Българското подворие в Москва до избирането на негов заместник. Лично Негово Светейшество патриарх Максим е разпоредил епископ Игнатий да продължи служението си в подворието.

Св. Синод на БПЦ все още не е избрал нов предстоятел за храма ни в руската столица. Процедурата по избора е сложна, защото след като Св. Синод на БПЦ предложи кандидат, той трябва да бъде проучен и одобрен от Руската православна църква и лично от патриарх Алексий ІІ. В 60-годишната история на подворието е известен и случай, когато Руската църква е отхвърлила предложен от БПЦ кандидат.

На 15 и 16 април предстоят заседания на Св. Синод на БПЦ, на които може би ще се обсъжда изборът на предстоятел на Българското подворие в Москва.

Справка: Бъл­гар­с­ко­то под­во­рие в Мос­к­ва


Българският храм-подвориеПрез та­зи го­ди­на се на­вър­ш­ват 60 го­ди­ни от от­к­ри­ва­не­то на Бъл­гар­с­ко­то цър­ков­но под­во­рие в Мос­к­ва. През 1948 г. на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва е пре­дос­та­вен един от най- древ­ни­те хра­мо­ве на рус­ка­та сто­ли­ца – „Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но” на Та­ган­ка. Из­бо­рът на храм е нап­ра­вен лич­но от Ста­лин. По то­зи на­чин той ис­ка да де­монс­т­ри­ра брат­с­ки­те от­но­ше­ния меж­ду две­те стра­ни и гри­жа­та на ко­му­нис­ти­чес­к­ата пар­тия за цър­ков­ни­те де­ла.

Хра­мът „Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но” се на­ми­ра в цен­тъ­ра на рус­ка­та сто­ли­ца. Той пос­т­ро­ен през 1654 г. вър­ху ос­но­ви­те на по-ста­ра цър­к­ва. Въп­ре­ки прев­рат­нос­ти­те на вре­ме­то и ис­то­ри­я­та хра­мът оце­ля­ва.

Пре­да­ва­нето на хра­ма „Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но” на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва ста­ва на 17 юли 1948 г. По по­ръ­ка на то­га­ваш­ния рус­ки пат­ри­арх Алек­сий І цър­ков­но­то тър­жес­т­во е ог­ла­ве­но от Кру­тиц­ки­я и Ко­ло­мен­с­ки мит­ро­по­лит Ни­ко­лай, уп­рав­ля­ващ Мос­ков­с­ка епар­хия. Бъл­гар­с­ка­та цър­ков­на де­ле­га­ция е во­де­на от Ек­зарх Сте­фан.

За пръв пред­с­то­я­тел на Бъл­гар­с­ко­то под­во­рие е из­б­ран ар­хи­ман­д­рит Ме­то­дий, ек­зар­хийс­ки про­то­син­гел.

Към до­ку­мен­та за пре­дос­та­вя­не на хра­ма, Рус­ка­та цър­к­ва при­ла­га и спо­ра­зу­ме­ние за ус­ло­ви­я­та за не­го­во­то из­пол­з­ва­не. Спо­ред не­го хра­мът се об­с­луж­ват от кли­ри­ци на Рус­ка­та цър­к­ва, цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва съ­що са от рус­на­ци. Бъл­гар­с­ки­ят пред­с­та­ви­тел е пред­с­то­я­тел на хра­ма-под­во­рие.

Ек­зарх Сте­фан из­п­ра­ща бла­го­дар­с­т­ве­но пис­мо­то до Рус­кия пат­ри­арх Алек­сий І, в  ко­е­то от­бе­ляз­ва: „Тоя храм-под­во­рие да слу­жи за още по-го­ля­мо­то ук­реп­ва­не на бла­го­дат­ни­те връз­ки меж­ду на­ши­те брат­с­ки цър­к­ви”.

Ка­то пред­с­то­я­те­ли на хра­ма-под­во­рие в Мос­к­ва слу­жат мно­го бъл­гар­с­ки ду­хов­ни­ци, ко­и­то след то­ва за­е­мат важ­ни ад­ми­нис­т­ра­тив­ни пос­то­ве в род­на­та ни цър­к­ва.

Пред­с­то­я­те­ли на бъл­гар­с­ко­то под­во­рие в Мос­к­ва от от­к­ри­ва­не­то му до днес

1948 -1950 - Ар­хи­ман­д­рит Ме­то­дий

1950 -1955 – Ар­хи­ман­д­рит Мак­сим (се­га Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх)

1955 -1956 – Ар­хи­ман­д­рит Ата­на­сий (Бон­чев)

1956 -1960 – Ар­хи­ман­д­рит Ан­то­ний (по-къс­но Про­ват­с­ки епис­коп)

1960-1964 - Ар­хи­ман­д­рит Сте­фан (по-къс­но Гла­ви­ниц­ки епис­коп)

1964-1968 – Ар­хи­ман­д­рит Фи­ла­рет (по-къс­но Ви­дин­с­ки мит­ро­по­лит)

1968-1972 – Круп­ниш­ки епис­коп Гри­го­рий (по-къс­но Лов­чан­с­ки мит­ро­по­лит)

1972-1976 – Ар­хи­ман­д­рит Нес­тор (се­га Смо­лен­с­ки епис­коп)

1977-1982 – Ар­хи­ман­д­рит На­ум (по-къс­но Ага­то­ни­кийс­ки епис­коп)

1982-1986 – Ар­хи­ман­д­рит Ки­рил (се­га Вар­нен­с­ки и Ве­ли­коп­рес­лав­с­ки мит­ро­по­лит)

1986-1991 – Ар­хи­ман­д­рит Гав­ри­ил (се­га Лов­чан­с­ки мит­ро­по­лит)

1991-2001 – Ар­хи­ман­д­рит Бо­рис (се­га Ага­то­ни­кийс­ки епис­коп)

2004-2008 – ар­хи­ман­д­рит Иг­на­тий (се­га Про­ват­с­ки епис­коп).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a88xw 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.