В неделя, 30 август 2009 г., в 23 часа завърши тихо земния си път игуменията на Горнооряховския манастир “Св. пророк Илия” монахиня Пелагия (Маркова). 77-годишната монахиня е родена на 20 март 1932 г. в с. Долни Воден (днес квартал на Асеновград) и била кръстена Тодорка. Първото оцеляло дете от четири родени, тя още 16-годишна се посветила на служба Богу като послушница далече, във Варненска епархия, а през 1954 г. отишла в Горнооряховския манастир и била постригана в монашество от видния Търновски митрополит Софроний (Чавдаров; тогава титлата е само „Търновски” – б. р.), където остава цели 55 години. Тя цял живот помнеше наставленията на мастития архиерей, как да пази дадените при пострижението монашески обети.
Обителта е била с едва 4-5 килии в схлупена едноетажна сграда, малка църквица, но с усърден духовен живот. В началото на април 1963 г. монахиня Пелагия вече е назначена за игумения. С точно 75 ст. в касата заварва манастира майка Пелагия. Успява обаче да привлече дарения, включително и от тогавашната атеистична държава. Построяват двуетажна сграда за поклонници, а няколкото монахини продължават да живеят в старите килии. През всички тези десетилетия майка Пелагия имаше една голяма мечта: да се „затвори” манастирският комплекс със сгради отвсякъде. С много мъка и лишения бяха събрали строителни материали, събираха и средства, които после се „стопиха” в кризата на 90-те години на миналия век. Материалите се похабяваха. Преди три години си отиде и нейната землячка и сподвижница монахиня Теодосия от с. Новаково, Асеновградско.
Но майка Пелагия до последно се бореше за доизграждането поне на южното крило на обителта. Беше спечелила вниманието на някои хора в столицата с влияние, но и със страх Божи. Помагаха те, организираха и набиране на средства, понеже от митрополията помощ нямаше никаква. Сградата беше изградена, но недовършена. Не видя майка Пелагия мечтата си дори частично осъществена. И кой ли сега ще се разполага с четириетажната хубава сграда в планината над Г. Оряховица? В манастира не остана и една монахиня вече.
Но майка Пелагия до последно се бореше за доизграждането поне на южното крило на обителта. Беше спечелила вниманието на някои хора в столицата с влияние, но и със страх Божи. Помагаха те, организираха и набиране на средства, понеже от митрополията помощ нямаше никаква. Сградата беше изградена, но недовършена. Не видя майка Пелагия мечтата си дори частично осъществена. И кой ли сега ще се разполага с четириетажната хубава сграда в планината над Г. Оряховица? В манастира не остана и една монахиня вече.
През 2004 г. игумения Пелагия беше обявена за носител на наградата на град Горна Оряховица „за принос в духовната сфера”. Мирските хора й помагаха и с дарения, и с шетане в манастира, особено откакто почти загуби зрението си заради диабетна болест. Мирските хора я почетоха, защото ценяха в нея монахинята, посветила се на Бога и давала пример на млади и стари повече от половин век.
Тя беше погребана в двора на манастира “Св. пророк Илия”.
Бог да я прости и упокои в селенията на праведниците!
{moscomment}
