Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (11 Votes)
Крепостната стенаСредновековна църква с дължина 20 метра, стенописвана от основите до горе, откри в първомайското село Драгойново студентска експедиция начело с ръководителя на катедрата по история и археология в Пловдивския университет доц. Иван Джамбов. Майсторът, който е изписвал храма, явно е бил школуван, защото е използвал богата палитра от цветове. Притворът и олтарът на датираната от 11-13 век църква също са били изрисувани. Особено интересен за младите учени се оказал фактът, че олтарът е стъпил върху крепостната стена. По същия начин била градена църквата в Аневското кале край Сопот, която студентите проучвали преди няколко години.

Тъй като районът на разкопките е бил гранична зона между България и Византия, най-вероятното предположение е, че крепостта е била на византийски големец. Другата ценна находка е фрагмент от съд с надписи. По ръба на съда има надписи на гръцки, които учените тепърва ще разчитат.

Бронзова монета с лика на император Йоан Цимисхи, чието име се свързва с края на 10 век, студентите открили в района на първомайското село Искра. Владетелят дал името на столицата Велики Преслав, след като завладял града.

Старо име на селото до 1906 г. е Козлук. В ранното средновековие селището се е превърнало в крепост като тези в Плиска и Преслав. Според учените за първи път в околностите на Драгойново са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите. На връх Драгойна е разкрит голям тракийски градски център. (Wikipedia)

Вижте също:
Търсят край първомайското с. Драгойново център на древна епископия

На снимката: Основите на крепостната стена


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33f99 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.