На днешния ден през 1898 г. Българският екзарх Йосиф, в съслужение с митрополитите от Княжество България, освещава българския храм „Св. Стефан“ (повече известен като „Желязната църква“) в Истанбул.
Екзарх Йосиф е роден на 5 май 1840 г. Той е български църковен и просветен деятел, публицист и преводач. Светското му име е Лазар Йовчев. Завършва френски римокатолически лицей в османската столица, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието ѝ в смесените епархии. През 1876 г. той е ръкоположен за епископ и избран за Ловчански митрополит, а на следващата година – и за Български екзарх.
След Освобождението екзарх Йосиф работи за запазването и развитието на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Независимо от противодействието на Константинополската Вселенска патриаршия и Високата порта, с подкрепата на правителствата на Стефан Стамболов и д-р Константин Стоилов той успява да запази седалището на Българската екзархия в османската столица и да издейства нови берати за български митрополити в Скопие и Охрид (1890 г.), в Неврокоп и Велес (1894 г.), в Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.).
Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват тринадесет гимназии и осемдесет и седем прогимназии. След края на Балканската война (1912-1913 г.) екзархът премества седалището си в българската столица София.
* Източник: FOCUS
