Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (11 Votes)
1_50.jpgМинистърът на културата Стефан Данаилов е на път да се пребори за това, средновековният манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча” в Кърджали да бъде предоставен безвъзмездно и завинаги на Българската православна църква, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

Областният управител Ангел Коджаманов е информирал гостуващия в Кърджали Пловдивски митрополит Николай за намеренията на министъра да внесе ново предложение по въпроса в Министерския съвет. Владиката не скри радостта си и огласи новината пред множеството миряни, дошли да видят чудотворната икона на света Богородица Одигитрия снощи. Днес от пресцентъра на Министерството на културата потвърдиха пред БГНЕС, че предложението на министър Данаилов ще бъде внесено в понеделник, а в четвъртък МС на редовното си заседание ще го обсъди. Стефан Данаилов бил повече от сигурен, че министрите ще одобрят проекта и паметникът с тяхно решение ще бъде предоставен на Православната църква завинаги.

Миналата година на 16 октомври, пак по предложение на министъра на културата и на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов правителството предостави „Св. Йоан Предтеча” на БПЦ, но за срок от 10 години. Това предизвика гнева на дядо Николай тогава. По време на посещението си в Кърджали снощи обаче той се зарече да назначи свещеник и средновековният храм да стане действащ. В България има 4 манастира, посветени на името на Господния Кръстител, един от които е комплексът „Св. Йоан Предтеча” в квартал „Веселчане” в Кърджали.

През периода 1994-2000 г. той е реставриран и осветен след сключен договор между Министерството на културата и Фондацията за християнска архитектура и изкуство „Никола Фичев - Захарий Зограф”. Фондацията финансира със собствени средства и дарения консервационно-реставрационните работи по паметника, реконструкцията на църквата, благоустройствените и инфраструктурни дейности и др. Манастирският комплекс се състои от църква, епископска резиденция, параклис, монашески килии и трапезария, оградени от крепостни зидове и кули. През XI-XIV век манастирската крепост е станала и епископска резиденция. Доказателство за това са разкритата гробница на високопоставен духовник и намерените в нея уникални златотъкани епископски одежди, които също вече са реставрирани и консервирани.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33h93 

Разпространяване на статията: