Днес в дома си в Бургас почина иподякон Людмил Вангелов, за когото бяхме обявили акция за събиране на средства, с които той трябваше да си постави нова протеза в Германия. Людмил не искаше да споделя с всички за своята страшна диагноза - рак на белия дроб, с която той се бореше вече две години и в резултат на която той загуби крака си. С присъщия на млад човек оптимизъм той вярваше, че ще се справи и ще успее да победи болестта. "Искам да живея, отче, ще се боря докрай..", споделяше той с близките му свещеници. Преди три седмици, обаче, състоянието му рязко се влоши, появиха се нови метастази... Тази сутрин Людмил почина в дома си, след като преди няколко дни се бе причастил със св. Христови тайни. Слаби са думите ни да изразим скръбта си за загубата на нашия приятел. Но по човешки мислим... Нека обединим молитвите си за нашия новопредставен брат в Христа и дано Бог го удостои да вкуси от пасхалната радост на Възкръсналия Господ - и сега, и завинаги във вечността.
Опелото ще бъде утре в катедралния храм на Бургас "Св. св. Кирил и Методий"
* * *
Доктор Людмил може да те прегледа и на спирката
(Из блога "В страната на чудесата", 3 януари 2009)
Д-р Л: Здрасти как си?
колега: Ами нещо не ми е много добре.
Д-р Л: Вдигай си блузата ей сега ще извадя слушалките.
колега: Ама докторе, на спирката сме.
Д-р Л: Абе човек, вдигай си блузата да те прослушам!
колега: Ами нещо не ми е много добре.
Д-р Л: Вдигай си блузата ей сега ще извадя слушалките.
колега: Ама докторе, на спирката сме.
Д-р Л: Абе човек, вдигай си блузата да те прослушам!
Новогодишната нощ ме научи да ценя това, което имам. И да се проклинам заради мислите да изгълтам онези хапчета.
Новогодишната нощ ме срещна с отдавна несрещан другар по убеждения. Един истински боец за живот. С трудна нерадостна съдба, за която често се извинява на хората, след поредната серия кашлица на масата.
Людмил не спира да разказва невероятните си истории от списъка чакащи за спешна помощ. За различните битки на хората с живота, за 36 часовите смени, през които се е борил в тези битки, защото това е нещото, което прави най-добре. Людмил е малко трудно подвижна енциклопедия, с бели, почти безкъвни пръсти и безкрайно чувство за хумор. В новогодишната нощ той не спря да забавлява десетина човека с огромната си раздаваща се същност, отказващ да се изплаши от истината за своята здравословна съдба, оставяйки на семейството и приятелите му да следят за нейното развитие. Що за сила се изисква да останеш себе си, когато всеки би се потопил в отчаяние и що за глупост е да мислиш да изпиеш някакви си хапчета, след като докторът ти е казал предишния ден, че си съвършено здрав, с малко бронхит покрай цигарите?
Новогодишната нощ ме срещна с прекасен, забавен, достоен за истинско възхищение човек, с не една, а с две тежки диагнози. Който не спря да разсмива хората, въпреки патериците и честата кашлица.
Нямаше как да не му подаря две целувки по бледите бузи и няколко сълзи докато пиша това. Късмет, друже, благодаря ти, че и ти си останал себе си, честита Нова година!
{moscomment}
{moscomment}
