Повече от десет години шест големи бобовдолски села са без свещеник. Това каза в ефира на радио „Фокус” – Кюстендил кметът на бобовдолското село Горна Козница Георги Георгиев. Жителите на селата Бабино, Коркина, Новоселяне, Голема и Мала фуча, както и Горна Козница, нямат възможност да ползват услугите на свещеник, въпреки многократните обещания, давани от страна на архиерейския наместник в Дупница отец Георги Паликарски. По този повод кметът Георги Георгиев е инициирал среща с архиерейския наместник, който трябва да реши въпроса и с рушащия се православен храм в Горна Козница.
Повече от пет години нашата черква се руши, постоянните течове рушат вътрешността на храма, олтара и мазилката, вече има и напукани стени, заяви Георгиев. Обещаните средства от Светия Синод са в размер на две хиляди лева, които според кмета няма да бъдат достатъчни за ремонт на православния храм. По сигнал на кмета общинската администрация в Бобов дол е изпратила специална комисия, която е огледала състоянието на храма и се е ангажирала с отпускането на допълнителни финансови средства. Необходими са средства и за ремонтиране на камбанарията, която е в окаяно състояние.
Черквата “Св. Димитър” в село Горна Козница, община Бобов дол, е строена през 1938-1939 г. и официално отваря врати през 1940 г. Изградена е изцяло с дарения и доброволния труд на жителите на селището. Най-тежко е състоянието на олтара и притвора, но влагата се просмуква и по стените на градения с камъни храм. Не без основание местните се терзаят, че дедите им преди 69 г. са отделили от залъка си, за да има Горна Козница църква, а сега те не могат да съхранят построеното с много усилия, което бавно, но сигурно се руши. Останалите в селото около 280 души са предимно пенсионери, които трудно свързват двата края, камо ли да мислят за дарения, та да спасят селската черква. По сметките на тукашните хора, свързани по един или друг начин с храма, само около 2000 лв. делят “Св. Димитър” от спасението и отърваване от стъпилата вече в Божия дом разруха. “Преди време забраняваха да се влиза в църквата. Аз съм си кръщавал децата вкъщи, за да не ме уволнят от работа. Едва след 10 ноември се посъживиха нещата и с местни сили и средства се поддържа черквата, но вече не е възможно, защото трябва да бъде направен по-основен ремонт на сградата. От няколко години търсим спонсори, настояваме пред Общинския съвет в Бобов дол, правили сме среща с представители на Института за паметниците на културата към Министерството на културата, обаче ни отказаха да ни отпуснат средства, защото черквата е строена късно и не е паметник на културата. Имаме идея с черковното настоятелство да проведем 2-3 доброволни трудови дни за почистването на района отвън, вътре. Решили сме на доброволни начала да затворим северната част на камбанарията, защото при топенето на снеговете всичката вода слиза в черквата, влагата обхваща и стените. Имаме идея и в двора да се постави една паметна плоча на загиналите във войните от 1912 до 1945 г. От Държавния архив във Велико Търново са подали имената на 32-ма загинали”, обяснява кметът. От селото търсили съдействие и от архиерейския наместник Георги Паликарски, но отговорът му бил, че единствено Светият Синод може да помогне с пари.
“В черковното настоятелство сме 6-има човека. Мъчим се кой какво може да направи, помагаме си, но най-важното е, че нямаме средства, а и няма откъде да изкараме”, обяснява бившият миньор Евгени Димитров, който е председател на черковното настоятелство от създаването му преди 5 г. “Около 2000 лв. сигурно ще ни стигнат. Трябва покривът да се оправи. Целият покрив трябва да се преработи. Отвътре трябва да се боядиса. Има напукани стени”, добавя председателят на настоятелството.
65-годишният настоятел не крие и другото, с което в Горна Козница не могат да се примирят - че от 10 години нямат свещеник. Архиерейският наместник Паликарски им обещал при първа възможност да назначи свещенослужител, който да работи не само в тяхното, но и в останалите села на Бобовдолска община, но до ден-днешен свещеник няма и в селото прибягват до услугите на отец Стоил от съседно Таваличево. А това по църковните канони не е редно, тъй като Таваличево не е в Дупнишка, а в Кюстендилска духовна околия. Така, без свещеник, църквата приема миряни само за Задушница, за големите християнски празници и празника на селото 24 май, научаваме още от председателя на настоятелството, който е натоварен със задачата да отваря църковната врата.
“Най-важното е, че тука немаме поп. Идва поп от съседното Таваличево. Паликарски обеща да назначи. Каза ни, че били пратени 5-6 души да учат семинария. Те требва да са завършили не само попско, ама поп така и така не дойде. И Коркина, и Фучите, и Новоселяне - никои немат поп. В Бобовдолско немаме поп и се справят кой как може. Тука требе да се назначи поп, може на 5 села да е, ама да се знае, че има поп и да си е тука от нашата околия, ако не - да запопиме некой оттука, от Горна Козница”, заявява Евгени Димитров. “Сега поп Стоил идва от Таваличево на страх, защото е от Кюстендилска околия и това не е по каноните на синода. Има некакво устно споразумение между Паликарски и поп Венци Шияков”, допълва кметът Георгиев. “В момента чакаме назначението на свещеник в община Бобов дол, който ще обслужва и Горна Козница. От архиерейското наместничество ще отпуснем пари и това лято ще направим и ремонт на храма”, категоричен бе Георги Паликарски. Архиерейският наместник уточни, че Светият Синод не е отпуснал пари за ремонт на горнокознишката черква.
